След като ролята му в процесите свършила, станал нежелан във Вашингтон. В ресторант на авеню М, до саксия аспарагуси, служителят му обяснил смъртната опасност, до която води говоренето не с когото трябва. Корто смазал ларинкса на човека с твърдите пръсти на дясната си ръка. Служителят на Конгреса умрял от задушаване, с лице в аспарагусите, и Корто излязъл навън в студения вашингтонски септември.
Хосаката изброяваше полицейски рапорти, рапорти за корпоративен шпионаж и файлове с новини. Кейс следеше как Корто подработва корпоративни изменници в Лисабон и Маракеш, където като че ли беше обсебен от идеята за предателството и намразил учените и техниците, на които плащаше да работят за него. Пиян, беше пребил в Сингапур до смърт един руски инженер и беше запалил стаята му.
След това се беше появил в Тайланд като надзирател във фабрика за хероин. След това като наемник в калифорнийски хазартен картел, след това като платен убиец в руините на Бон. Беше ограбил банка във Вичита. Записите ставаха неясни, заплетени, промеждутъците — все по-дълги.
Един ден, казваше той в запис, който навяваше мисълта за химическа обработка, всичко беше станало сиво.
Преведени френски медицински записи обясняваха как неидентифициран мъж е бил приет в парижка психиатрична болница и бил диагностициран като шизофреник. Развил кататония и бил изпратен в държавен институт в покрайнините на Тулон. Бил използуван като субект в експериментална програма, която се опитвала да върне обратно развитието на шизофренията чрез кибернетични модели. Случайно избрани пациенти били снабдени с микрокомпютри и били поощрявани да ги програмират, с помощта на студенти. Той бил излекуван, единственият успех от целия експеримент.
Записите свършваха тук.
Кейс се обърна на другата страна и Моли тихичко го наруга, че я смущава.
Телефонът позвъня. Той го придърпа в леглото.
— Ъхъ?
— Пътуваме за Истанбул — каза Армитаж. — Тази нощ.
— К’во иска това копеле? — попита Моли.
— Казва, че пътуваме за Истанбул тази нощ.
— Така ли? Умирам от кеф.
Армитаж изреждаше номера на полети и времена на тръгване.
Моли седна и включи осветлението.
— Какво ще стане с джаджите ми? — запита Кейс. — Кибердека ми.
— Финландеца ще има грижата — каза Армитаж и затвори.
Кейс я наблюдаваше как се приготвя. Под очите й имаше черни кръгове, но дори и с шината беше сякаш гледаш танц. Нито едно излишно движение. Неговите дрехи бяха натрупани на купчина до чантата му.
— Боли ли? — запита той.
— Можех да полежа и още една нощ при Чин.
— Зъболекаря ти?
— Същия тоя. Много дискретно. Половината блок е негов, пълна болница. Кърпи самураи. — Тя закопчаваше ципа на чантата си. — Да си бил някога в Стамбул?
— Веднъж, за ден-два.
— Не се променя — каза тя. — Грозен стар град.
— Беше същото, като тръгнахме за Чиба — разказваше Моли, гледайки през прозореца на влака към опушения промишлен лунен пейзаж. На хоризонта червени светлини предупреждаваха самолетите да не прелитат близо до термоядрената електроцентрала. — Бяхме в Лос Анджелос. Той дойде и каза „Тръгваме“, и хвръкнахме за Макао. Когато стигнахме, отидох да цакам фантан в Лисабон, а той се прехвърли през Жонгшан. Следващия ден вече си играехме на призраци с теб в Нощния град. — Тя измъкна копринена кърпичка от ръкава на черното си яке и се зае да полира присадките. Пейзажът на северен Спрол събуждаше объркани спомени от детството в Кейс, мъртва трева, стърчаща от пукнатините в ръбата плоча автомагистрален бетон.
Влакът започна да спира на десет километра от летището. Кейс наблюдаваше как слънцето изгрява над пейзажа на детството му, над напуканата шлака и ръждивите покриви на рафинериите.
7
В Бейоглу валеше, и наетият мерцедес се плъзгаше покрай зарешетените и мрачни прозорци на предпазливи гръцки и арменски златари. Улиците бяха почти празни, само няколко облечени в тъмно фигури изпращаха с поглед колата от пресечките.
— Някога това е била процъфтяващата европейска част на Отомански Истанбул — мъркаше колата.
— И после е затънала — обади се Кейс.
— Хилтънът е в Джумхуриет Кадеси — каза Моли. Тя се беше облегнала на сивия ултрадерматин на облицовката.
— И как така Армитаж лети сам? — запита Кейс. Главата го болеше.