Тя приближи оръжието.
— Може би ще получиш експлозиви. Много. А може би ще получиш рак. Една стреличка, скапаняко. Няма да го усетиш с месеци.
— Моля ви. На ингилизки му казвате на това слагане много натясно…
— Аз му казвам лошо настроение. Казвай сега за твоя човек и си извличай задника оттук. — Тя остави оръжието.
— Той живее във Фенер, на Кючук Гюлхане Джадеси 14. Знам каналния му път, нощем към базара. Участвува в представления най-често в Йенишехир Палас Отели, модерно място в тюристик стил, но е било забелязано, че полицията е проявила известен интерес към тези представления. Управлението на Йенишехир е станало нервно. — Той се усмихна. Миришеше на някакъв афтър-шейв с металически дъх.
— Искам да зная за присадките му — каза тя, масажирайки бедрото си. — Искам да зная какво точно може да прави.
Терзибашиян кимна.
— Най-лошото са, както казвате на ингилизки, под-роб-но-сти-те. — Той произнесе думата като отделни внимателни срички.
— От лявата ни страна — говореше мерцедесът, докато се провираше през лабиринт засипани от дъжда улички — е Капалъ Чарши, големият базар.
Финландеца издаде до Кейс одобрителен звук, но гледаше в погрешна посока. Дясната страна на улицата беше заета от миниатюрни бунища. Кейс видя изкормен локомотив, покачен върху изпоцапани с ръжда, натрошени плочи гофриран мрамор. Обезглавени мраморни статуи бяха подредени като дърва за огрев.
— Зор за дома? — запита Кейс.
— Шибано място — отвърна Финландеца. Черната му копринена връзка беше започнала да напомня износена карбонова лента. По реверите му цъфтяха медальони от сос от кебап и пържени яйца.
— Хей, Джерси — каза Кейс на арменеца, който седеше зад тях, — къде са му инсталирали джунджуриите на тоя образ?
— В град Чиба. Той няма ляв бял дроб. Другият е натоварен, нали така се казва? Всеки може да купи такива импланти, но този е най-талантлив. — Мерцедесът зави рязко, за да избегне окичена с балони и натоварена с кожи количка. — Вървял съм след него по улицата и видях цяла дузина велосипеди да падат покрай него, посред бял ден. Намерих велосипедистите в болницата, историята е все същата — отровен скорпион стоял на ръчката на спирачката…
— „Каквото виждаш, това получаваш“, да — обади се Финландеца. — Виждал съм схемите на силикона на тоя тип. Много хитро. Каквото си представи, го виждаш. Мисля, че може да го свие в лъч и да изпържи ретина без проблеми.
— Казали ли сте го това на вашата приятелка? — Терзибашиян се наведе между ултрадерматиновите облегалки. — В Турция жените са все още жени. Тази…
Финландецът изпръхтя:
— Тази ще ти върже ташаците на вратовръзка, ако я изгледаш накриво.
— Не разбирам този идиом.
— Чудесно — каза Кейс. — Значи да млъкнеш.
Арменецът се дръпна назад, оставяйки металическия привкус на афтър-шейв. Започна да шепне в предавателчето „Саньо“ на някаква странна салата от гръцки, френски, турски и отделни английски думи. Предавателчето отговори на френски. Мерцедесът плавно зави зад ъгъла.
— Базарът на подправките, наричан понякога египетският базар, — говореше колата, — е бил съграден на мястото на по-ранен базар, изграден от султан Хатиси през 1660 година. Това е централният пазар на града за подправки, софтуер, парфюми, лекарства…
— Дрога — каза Кейс, гледайки как чистачките на колата кръстосват напред-назад по противокуршумния лексан. — Джерси, какво каза преди малко за тоя Ривиера, как му били вързани жиците?
— Смес от кокаин и меперидин, да. — Арменецът се върна отново към разговора с предавателчето.
— Демерол, така й казваха — каза Финландеца. — Той е високооборотен артист. С интересни хора ще работиш, Кейс.
— Голяма работа — каза Кейс и вдигна яката на якето си. — Ще му намерим на горкия смотаняк нов панкреас или там нещо.
След като навлязоха в базара, Финландецът значително се развесели, като че ли тъпканицата и чувството за задушаване го успокояваха. Те се движеха с арменеца през широк вестибюл, под опушени пластмасови плоскости и боядисано в зелено желязно скеле от времето на парните машини. Хиляди разпръснати реклами премигваха и потрепваха.
— Господи боже, — Финландеца дръпна Кейс за ръката, — виж там. — Той посочи. — Това е кон, човече. Виждал ли си някога кон?
Кейс хвърли поглед към препарираното животно и поклати глава. То беше поставено на нещо като пиедестал, близо до входа към мястото, където продаваха птици и маймунки. Краката му бяха почернели и козината им беше опадала през десетилетията на докосвания с ръце.