— До скив, леди — каза той на дамата, която бързо нахлузи очилата обратно на носа си и се обърна настрани.
В магазинчето за подаръци имаше цигари, но той не си позволи да се доближи до Армитаж или Ривиера. Излезе от фоайето и намери автомат за стоки в тясна ниша, до края на редицата на телефонните автомати.
Измъкна един джоб лири, пъхайки малките монети от матова сплав една след друга, смътно учуден от анахроничността на процеса. Телефонът до него звънна.
Автоматично той посегна към него.
— Да?
Слаби обертонове, тихички неразбираеми гласове, дърдорещи през някаква орбитална връзка, и след това звук като от вятър.
— Здравей, Кейс.
Монета от петдесет лири падна от ръката му, подскочи и се изтъркули по килима на пода нанякъде.
— Ледомлък е, Кейс. Време е да поговорим.
Синтетичен глас.
— Не искаш ли да говориш, Кейс?
Той затвори.
Когато вървеше обратно към фоайето, забравил за цигарите, трябваше да мине покрай редицата телефони. Те прозвъняха подред, всеки само по веднъж, докато той минаваше покрай тях.
ТРЕТА ЧАСТ
ПОЛУНОЩ НА УЛИЦА „ЖУЛ ВЕРН“
8
Архипелаг.
Островите. Тороид, вретено, пакет възли. Човешка ДНК, изтичаща извън дълбоката гравитационна шахта като разлято масло.
Погледни графичен дисплей, който силно опростява обмяната на данни в архипелага L-5. Един сегмент ще свети в наситено червено, масивен правоъгълник, доминиращ екрана.
Свободната станция. Свободната станция е много неща, и не всички са очевидни за туристите, прелитащи нагоре-надолу през шахтата. Свободната станция е публичен дом и банков възел, купол на удоволствията и свободен док, пограничен град и курорт. Свободната станция е Лас Вегас и висящите градини на Вавилон, една орбитална Женева и дом на едно селекционирано и най-внимателно пречиствано семейство, индустриалния клан на Тесие и Ашпул.
Бяха седнали заедно в първа класа в лайнера на THY до Париж. Моли в креслото до прозореца, Кейс до нея, Ривиера и Армитаж до пътеката. По едно време, докато прелитаха над морето, Кейс забеляза брилянтния блясък на гръцки островен град. И веднъж, протягайки се за питието си, той забеляза проблясък на нещо като гигантски човешки сперматозоид на дъното на разредения бурбон.
Моли се протегна през него и удари шамар на Ривиера.
— Не, пиленце. Без игри. Пробваш ли да разиграваш тия подпрагови мръсотии около мен, ще ти дам неприятен урок. Мога да го направя, без да те повредя изобщо. Харесва ми да го правя.
Кейс се обърна автоматично да провери реакцията на Армитаж. Гладкото лице беше спокойно, сините очи живи, но липсваше гняв.
— Така е, Петер. Недей.
Кейс се обърна обратно, навреме, за да улови мигновен проблясък на черна роза с цветове, блестящи като обработена кожа, с черно стъбло с шипове от блестящ хром.
Петер Ривиера се усмихна приятно, затвори очи и мигновено заспа.
Моли се обърна настрани. Стъклата й се отразяваха в тъмния прозорец.
— Бил ли си горе, а? — запита Моли, докато той се промушваше обратно в дълбоката темперопорова кушетка на совалката на JAL.
— Тцъ. Не пътувам много, само по работа. — Стюардът прикачваше регистриращите троди към китката и лявото му ухо.
— Дано не те стегне КАС — каза тя.
— Да ми стане лошо? Няма начин.
— Не е същото. Сърцето ти почва да бие по-често при безтегловност, и вътрешното ухо сдава багажа за известно време. Удря те по рефлекса за бягство, като че ли ще получаваш сигнали да си спасяваш живота, и там сума ти адреналин. — Стюардът се зае с Ривиера, изваждайки нов набор троди от червения си комбинезон.
Кейс извърна глава и се опита да различи очертанията на старите терминали на Орли, но пистата на совалката беше екранирана с мощни дефлектори от влажен бетон. На най-близкия до прозореца беше изписано със спрей нещо на арабски.
Той затвори очи и си каза, че совалката е просто голям самолет, който лети много нависоко. Миришеше като в самолет, на нови дрехи, дъвка и умора. Той слушаше духовата музика кото и чакаше.
Двадесет минути, и след това гравитацията го притисна като голяма мека ръка с кости от древен камък.
Космическият адаптационен синдром беше по-неприятен, отколкото Моли го беше описала, но мина достатъчно бързо и той можа да заспи. Стюардът го събуди, докато се готвеха да се скачат с дока на възела на JAL.