Армитаж като че ли мислеше, че безтегловността ще повлияе способността на Кейс да действува в мрежата.
— Не се тормози — противопостави се Кейс. — Включа ли се, и вече съм оттатък. Едно и също е.
— Нивото на адреналина ти е завишено — отвърна Армитаж. — Още те мъчи КАС. Няма да имаш време да ти мине. Трябва да се научиш да работиш въпреки него.
— Оттук ли ще правим атаката?
— Не. Упражнявай се, Кейс. Сега. Нагоре по коридора…
Киберпространството нямаше особена връзка с физическото място на дека. Когато Кейс се включи, пред очите му застана познатата конфигурация на ацтекската пирамида от данни на Централното управление по атомна енергия на Източното крайбрежие.
— Как си, Дикси?
— Умрял съм, Кейс. Имах достатъчно време в този Хосака, за да го разбера.
— И как се чувстваш?
— Никак.
— Някакви грижи?
— Да, че нищо не ми е грижа.
— Тоест?
— Едно приятелче, бяхме в руския лагер, в Сибир, и палецът му измръзна. Дофтурите го видяха и му го клъцнаха. След един месец, бе мята се цяла нощ. Елрой, викам, к’во те гложди? Сърби ме шибания палец, вика. Ми почеши го, рекох. Маккой, казва, сърби ме другия шибан палец. — Когато конструктът се разсмя, се получи нещо друго, не смях, а студено пробождане в гръбнака на Кейс. — А да те пазаря за нещо, пич.
— Какво, Дикс?
— Като го свършим тоя твой набег, затрий тая проклетия.
Кейс се разбираше с ционитите.
Без какъвто и да е повод Аерол му беше разказал история за някакво бебе, на което челото му се пръснало и оттам изригнала гора от хидропонни ганджа.
— Съвсем манечко, мъжки, хе толкоз голямо. — Той потърка с ръка гладкото продължение на кафявото си чело и се усмихна.
— От ганджата е — кала Моли, когато Кейс й разказа историята. — Знаеш, те не правят особена разлика между състоянията. Щом Аерол ти казва, че е станало, значи то е станало с него. Не са глупости, един вид поезия. Чат ли си?
Кейс кимна със съмнение. Ционитите винаги те докосват, когато говорят, слагат ръка на рамото ти. Това не му харесваше.
— Хей, Аерол — повика го Кейс след час, докато се подготвяше за упражнение по придвижване в нула-г коридор. — Ела тук, приятел. Искам да ти покажа това. — Той измъкна тродите.
Аерол изпълни падане като в забавен кадър. Голите му крака пляснаха по стоманената стена и свободната му ръка се улови за една опора. Другата държеше прозрачен плик с вода, гъмжаща от синьозелени водорасли. Той премига спокойно и се ухили.
— Пробвай — каза Кейс.
Аерол взе лентата, нагласи я и Кейс нагласи тродите. Ционитът затвори очи. Кейс щракна захранването. Аерол потрепера. Кейс го изключи.
— Какво виждаш, приятел?
— Вавилон — каза тъжно Аерол, подаде му тродите и отскочи от стената към другия край на коридора.
Ривера седеше неподвижен на темперопоровата постелка. Дясната му ръка беше протегната точно настрани, на нивото на рамото. Няколко милиметра над лакътя се беше обвила змия с диамантени люспи и очи като рубинов неон. Кейс гледаше как дебелата колкото пръст, нашарена в черно и пурпур змия започна бавно да се свива, пристягайки ръката на Ривиера.
— Ела сега — каза той нежно на восъчнобледия скорпион, застанал в средата на обърнатата нагоре длан. — Ела.
Скорпионът разклати кафеникавите си нокти и претича нагоре по ръката. Краката му следяха бледите тъмни ивици на вените. Когато достигна до лакътната гънка, спря и сякаш завибрира. Ривиера издаде лек съскащ звук. Жилото се издигна, залюля се и се впи в кожата над една издута вена. Кораловата змия се отпусна, и Ривиера бавно издиша, потапяйки се в инжекцията.
След това змията и скорпионът изчезнаха, и той държеше млечнобяла пластмасова спринцовка в лявата си ръка.
— Ако Господ е създал нещо по-добро, то той го е запазил за себе си. Чувал си си този израз, Кейс?
— Аха — каза Кейс. — Чувал съм го за много различни неща. Винаги ли го обръщаш на шоу?
Ривиера се отпусна и махна еластичния турникет.
— Да. По-приятно е.
Той се усмихна. Очите му бяха станали далечни, бузите бяха порозовели.
— Имам мембрана, имплантирана точно над вената, така че не ми се налага да се тревожа за състоянието на иглата.
— Не боли ли?
Светлите очи срещнаха неговите.
— Разбира се, че боли. Това си е част от нещата, нали?
— Аз бих използвал дермове — каза Кейс.
— Прозаик — изсъска Ривиера и се разсмя, нахлузвайки бялата памучна фланелка без ръкави.