— Сигурно е гот — отбеляза Кейс и стана.
— Пробвал ли си да литваш, Кейс?
— Трябваше да се откажа.
— Свободната станция — каза Армитаж, докосвайки пулта на малкия холографски проектор „Браун“. Изображението потрепна и влезе във фокус, почти три метра от връх до връх.
— Казина. — Той посочи към едно място в конструкцията. — Хотелите, собственостте на титулованите прослойки, големите магазини се простират тук. — Ръката му се премести. — Сините области са езера. — Той отиде до един от краищата на модела. — Голяма пура. Стеснява се към краищата.
— Виждаме го чудесно — каза Моли.
— Ефект като планина при стесняването. Почвата като че ли става стръмна, по-скалиста, но изкачването е лесно. Колкото по-нагоре се качваш, толкова по-слаба е гравитацията. Спортните съоръжения са тук горе. Ето пръстена на велодрома. — Той посочи.
— Какво? — наведе се напред Кейс.
— Карат колела — каза Моли. — Ниска грави, гуми с добро сцепление, дигат над стотака.
— Тази част не ни интересува — каза Армитаж с обичайната си абсолютна сериозност.
— По дяволите — каза Моли. — Страстна велосипедистка съм.
Ривиера се изкикоти.
Армитаж отиде до другия край на изображението.
— За сметка на тази част.
Вътрешното изображение на холограмата свършваше тук, и крайната част на вретеното беше празна.
— Това е вила „Блуждаещ лъч“. Рязко откъсване от гравитацията, всички подходи завиват обратно. Само един вход, тук, точно в центъра. Нулева гравитация.
— Какво има вътре, шефе? — наведе се напред Ривиера, проточвайки врат. Четири дребнички фигурки проблеснаха до върха на пръстите на Армитаж. Той ги плесна, като че ли бяха комари.
— Петер, — каза Армитаж, — ти ще си първият, който ще го разбере. Ще уредиш да те поканят. След като попаднеш вътре, имаш грижата да влезе и Моли.
Кейс се загледа в празнотата, изобразяваща „Блуждаещ лъч“, спомняйки си историята на Финландеца: Смит, Джими, говорещата глава и нинджата.
— Някакви детайли? — запита Ривиера. — Трябва да подготвя подходящ маскарад.
— Изучи улиците — каза Армитаж, връщайки се към центъра на модела. — Това е улица „Дезидерата“. А това е улица „Жул Верн“.
Ривиера извъртя очи.
Докато Армитаж рецитираше имената на улиците на Свободната станция, по носа, бузите и брадичката му се надигнаха дузина ярки гнойни мехурчета. Дори Моли се разсмя.
Армитаж спря и ги изгледа със студените си празни очи.
— Извинявам се — каза Ривиера, и мехурчетата се пукнаха и изчезнаха.
Кейс се събуди някъде през втората половина на времето за сън и усети Моли, свита до него на темперопора. Усещаше напрежението й. Беше объркан. И когато тя скочи, внезапната бързина на движението го вцепени. Тя профуча нагоре, през листа жълта пластмаса преди той да успее да разбере, че го е срязала.
— Не мърдай, приятел.
Кейс се претърколи и пъхна глава през прореза в пластмасата:
— К’во…?
— Млък.
— И ти, мъжки — обади се глас на ционит. — Викни ги, Котешко око, викни ги, Ходещ Бръснач. Мелкум ми викат, сестро. Братята искат да приказват с теб и жокея.
— Какви братя?
— Основателите, мъжки. Старейшините на Цион, разбираш…
— Отворим ли капака, светлината събужда шефа — прошепна Кейс.
— Затъмни го тогава. Веднага — каза човекът. — Елате. Отиваме при Основателите.
— Знаеш ли колко бързо режа гърла, приятел?
— Стига стояла и плямпала, сестро. Ела.
Двамата оцелели Основатели на Цион бяха старци, съсухрени от бързото напредване на възрастта, което се стоварва върху хора, прекарали твърде много години извън прегръдката на гравитацията. Кафявите им крака, отслабнали от загубата на калций, изглеждаха чупливи в яркия блясък на отразената слънчева светлина. Те плаваха в центъра на рисувана джунгла с дъгоцветни листа, неестествена обща фреска, която напълно покриваше стените на сферичното помещение, изпълнено с гъст дим, който сякаш можеше да се пипне.
— Ходещ Бръснач — каза единият, когато Моли влетя в помещението. — Сякаш бич безмилостен.
— Това е една от нашите истории, сестро, — каза другият, — религиозна история. Радваме се, че дойде с Мелкум.
— Как така не говорите местната лингва? — запита Моли.
— От Лос Анжелос съм — каза старецът. Кичурите му бяха като гъсто дърво с клони от стоманена вълна. — Много, много отдавна, нагоре, извън гравитацията, извън Вавилон. Да отведа Народите у дома. Моят брат те уподобява на Ходещ Бръснач.