Моли протегна дясната си ръка и остриетата пробляснаха в задимения въздух.
Другият Основател се разсмя и отметна глава.
— Скоро идат Последните Дни… Гласове. Гласове викат в пустинята, предричат разруха на Вавилон…
— Гласове. — Основателят от Лос Анджелос гледаше към Кейс. — Много честоти следим. Слушаме безспир. Дойде глас сред гласовете вавилонски, и ни проговори. И забиха гръмовити барабани.
— И назова се Ледо-Млък — добави другият, произнасяйки го като две отделни думи.
Кейс усети, че кожата на ръцете му настръхва.
— Млък ни заговори — каза първият Основател. — Млък ни рече помощ да ви сторим.
— Кога беше това? — запита Кейс.
— Тридесет часа преди да стиковате с Цион.
— Чували ли сте този глас някога преди?
— Не, — каза човекът от Лос Анджелос, — и не сме сигурно какво значи той. Ако това са Последните Дни, трябва да очакваме фалшиви пророци…
— Вижте, — каза Кейс, — това е ИИ, нали ги знаете? Изкуствен интелект. И музиката, която ви е свирил, сигурно просто е преслушал инфобанките ви и е забъркал каквото е смятал, че ще ви хареса…
— Вавилон — прекъсна го другият Основател — живот е дал на много демони. Речено е, и го зная. Името им е легион!
— И защо съм ти изтрябвала, старче? — запита Моли.
— Ходещ Бръснач. И си довела бич над Вавилон, сестро, над пречерното му сърце…
— К’во съобщение имаше гласът? — запита Кейс.
— Речено ни бе да ви помогнем, — каза вторият, — та да можете да послужите като инструмент на Последните Дни. — Набразденото му лице беше загрижено. — Речено ни бе да пратим Мелкум с вас, с влекача му „Гарвей“, до пристанището вавилонско на Свободната станция. И ще го сторим.
— Мелкум е жилав момък, — каза другият, — и правоспособен пилот на влекач.
— Но решихме също да пратим и Аерол с „Вавилонски Рокер“ да наблюдава „Гарвей“.
Помещението се изпълни с неловка тишина.
— Така ли? — запита Кейс. — Вие за Армитаж ли бачкате, или що?
— Предлагаме ви място — каза Основателят от Лос Анджелос. — Вършим тук определена работа с различни превози, и не зачитаме закона на Вавилон. Наш закон е словото на Йех. Но този път може би и да сме сбъркали.
— Два пъти мери, веднъж режи — каза другият меко.
— Хайде, Кейс — обади се Моли. — Да се прибираме преди шефът да надуши, че липсваме.
— Мелкум ще ви отведе. Йех да ви пази, сестро.
9
Влекачът „Маркус Гарвей“, стоманен барабан с дължина девет и диаметър два метра, изпука и потрепери, когато Мелкум включи навигационните двигатели. Омотан в еластичната г-мрежа, Кейс гледаше мускулестия гръб на ционита през мъглата на скополамина. Беше взел лекарството, за да подтисне гаденето от КАС, но стимулантите, добавени от производителя, за да подтиснат замайването, нямаха ефект върху докторираната му физиология.
— Колко време ще трябва, за да стигнем до Свободната станция? — запита Моли от своята мрежа край пилотския модул на Мелкум.
— Няма да е много, м’дам.
— Абе вие смятате ли времето в часове?
— Сестро, времето си е колкото си е, връзваш ли к’во ти се дума? Успокой шубето, мъжки, — той разтърси лостовете, — стигаме в Свободната като стигнем.
— Кейс, — каза тя, — случайно да си направил нещо по въпроса за влизането във връзка с нашия приятел от Берн? Например през цялото това време, което прекара в Цион включен и само си мърдаше устните?
— Голям приятел — каза Кейс. — Не, не съм пробвал. Но имам нещо интересно за разказване, покрай телефоните, още от Истанбул. — Той й разказа за телефоните в Хилтъна.
— Исусе — каза тя, — изпуснал си късмета. Как така затвори?
— Можеше да е бил всеки — излъга той. — Просто чип… Де да знам… — Сви рамене.
— Не защото си бил изплашен, а?
Той сви рамене отново.
— Направи го сега.
— Какво?
— Веднага. И първо говори с Платото.
— Дрогиран съм — възрази той, но взе тродите. Декът и Хосаката бяха окачени зад модула на Мелкум заедно с монитор „Крей“ със свръхвисока разделителна способност.
Той нагласи тродите. „Маркус Гарвей“ беше сглобен, използвайки като основа огромен стар руски въздушен филтър, правоъгълник, изпъстрен с растафариански символи, Лъвове на Цион, Черни Кръстосвачи, червени, зелени и жълти петна, припокриващи надписи на кирилица. Някой беше боядисвал пилотската кабина на Мелкум със спрей в горещо тропическо розово, изстъргвайки повечето от попръсканата върху екраните и дисплеите боя с бръснарско ножче. Уплътненията на люка бяха разнищени на жилави топки и ивици опалесциращо вещество като груби повлекла изкуствени водорасли. Той хвърли поглед над рамото на Мелкум към централния екран и видя схемата на скачване; пътят на влекача беше трасиран от линия червени точки, Свободната станция беше разделен на сегменти зелен кръг. Докато гледаше, линията се удължи, прибавяйки нова точка.