— Какво те води насам, младежо? — попита Дийн, предлагайки на Кейс тънък бонбон, увит в хартия на бели и сини квадратчета. — Пробвай един. Тинг Тинг Джахе, най-добрите.
Кейс отказа джинджифиловия бонбон, седна на скърцащ въртящ се стол от дърво и прокара палец по избелелия шев на крачола на джинсите си.
— Джули, чух че Уейдж иска да ме убие.
— А, така ли? И от къде разбра, ако смея да запитам?
— От едни хора.
— Хора — каза Дийн, премятайки в устата си джинджифилов бонбон. — Какви хора? Приятели?
Кейс кимна утвърдително.
— Не винаги е лесно да кажеш кои точно са ти приятели, нали?
— Дължа му малко пари, Дийн. Да ти е споменавал нещо?
— Не съм го виждал напоследък — въздъхна Джули. — Дори и да зная, разбира се, може да не мога да ти кажа. Както сега стоят нещата, ако разбираш.
— Нещата?
— Той е важна връзка, Кейс.
— А-ха. А иска ли да ме убие, Джули?
— Доколкото ми е известно — не. — Дийн сви рамене със същото безразличие, с което би обсъждал цената на джинджифила. — Ако това се окаже неоснователен слух, синко, се върни след около седмица и ще те открехна на една сингапурска далавера.
— От хотел „Нан Хай“ на улица „Бенкоолен“?
— Множко говориш, големи синко! — намръщи се Джули. Стоманеното бюро беше претъпкано с детектори на стойност цяло състояние.
— Довиждане, Джули. Ще предам поздрави на Уейдж.
Пръстите на Дийн потупаха перфектния възел на бледата копринена вратовръзка.
Едва беше отминал една пресечка от офиса на Дийн, когато усети изведнъж, почти физически, че някой е подир него, и то съвсем близо.
Развиването на известна контролирана параноя беше според Кейс в реда на нещата. Важното беше тя да не излезе извън контрола. Този трик обаче можеше да бъде полезен, ако си на купчинка октагони. Постара се да успокои притока на адреналин и придаде на лицето си израз на отегчение, като се остави тълпата да го носи напред. Видя затъмнена витрина и успя да спре пред нея. Това беше хирургически бутик, затворен поради ремонт. Пъхнал ръце в джобовете на якето той разглеждаше един ромбовиден отрязък изкуствена плът, разстлана върху гравиран с фалшиви нефрити пиедестал. Цветът на кожата му напомняше курвите на Зоун; беше татуирана с блестящ цифров дисплей, свързан с подкожен чип. Чудно защо трябва да се подлагаш на операция, когато можеш да си го носиш в джоба, помисли той, усещайки струйки пот да се стичат по гърба му.
Без да движи главата си вдигна очи и започна да изучава отражението на тълпата.
Ето го.
Зад моряците в каки униформи с къси ръкави. Тъмна коса, огледални очила, тъмни дрехи, слаб…
Отмина.
Кейс побягна, приведен ниско, промушвайки се между телата.
— Искам да наема пистолет, Шин.
Момчето се усмихна.
— Два час — стояха в задната част на ресторантче за суши и наоколо се разнасяше мирис на прясна сурова риба. — Ти дойде пак след два час.
— Трябва ми спешно. Имаш ли нещо сега?
Шин размести няколко празни двулитрови консервени кутии, които някога са били пълни с хрян на прах. Извади иззад тях тънък пакет в сива пластична опаковка.
— Тейзър. Един час, двайсет Нови. Трийсет депозит.
— Боклук. Не ми върши работа. Трябва ми пистолет. Все едно, че искам да застрелям някого, разбираш ли?
Сервитьорът сви рамене и върна пакета зад кутиите за хрян.
— Два час.
Влезе в магазина, без дори да погледне витрината с шурикен.
Купи два пакета цигари „Йехеюан“ с чип „Банка Мицубиши“ на името на Чарлз Дерек Мей. Името беше по-добро от Труман Стар, най-подходящото за паспорт, което някога беше измислял.
Японката зад компютърната каса изглеждаше няколко години по-възрастна от стария Дийн, но хирургията нямаше заслуга за това. Той извади тънко тесте Нови йени от джоба си и й ги показа.
— Искам да купя оръжие.
Тя посочи с поглед едно сандъче с ножове.
— Не — каза той. — Не обичам ножове.
Тя извади изпод тезгяха някаква правоъгълна кутия. Капакът й беше от жълта мукава с печат, показващ грубо изрисувана навита кобра с издута качулка. Вътре имаше осем еднакви цилиндъра, увити в хартия. Той наблюдаваше внимателно как петнистите й кафяви пръсти развиват един цилиндър от хартията. Тя го вдигна високо, за да може той да го разгледа. Тръба от мътна стомана с тънка кожена лента в единия край и малка бронзова пирамида в другия. Тя хвана тръбата с едната си ръка и дръпна силна пирамидата с палеца и показалеца на другата. Три намаслени телескопични сегмента силно нагнетена спираловидна пружина се плъзнаха навън и се сключиха.