— Корто?
Очите на мъжа се разшириха.
— Да. Откъде знаете, че името му е това?
— Не помня — отговори Кейс.
— Ще си спомните — каза момичето.
Имената, може би работни, бяха Мишел, Ролан и Пиер. Пиер, реши Кейс, ще играе Лошото Ченге; Ролан ще взема страната на Кейс, ще демонстрира известна симпатия — изрови неотварян пакет „Йехеюан“, когато Кейс отказа „Житан“ — и като цяло ще бъде контрапункт на студената враждебност на Пиер. Мишел ще бъде Записващият Ангел, и ще коригира от време на време насоката на разпита. Беше сигурен, че един от тях е свързан към аудио, много вероятно и към симстим, и каквото и да каже или да направи той сега, ще бъде юридическо доказателство. Доказателство за какво, запита се той през смилащата го абстиненция.
Знаейки, че той не разбира техния френски, те разговаряха помежду си свободно. Или поне изглеждаше така. Той улови доста познати неща: имена като Поли, Армитаж, Sense/Net, Пантери-Модерни стърчаха като айсберги от развълнуваното море от парижки френски. Но не беше никак изключено имената да са споменати само за да ги чуе той. Винаги наричаха Моли Колодни.
— Казваш, че са те наели за набег, Кейс — започна Ролан. Говореше бавно, стараейки се да създава впечатление за логичност. — И че не знаеш срещу каква цел. Не е ли това необичайно в твоя бизнес? Възможно е след като проникнеш през защитата да се окаже, че не можеш да извършиш исканото действие, нали? А определено действие ще се изисква, нали? — Той се приведе напред, лакти на шаблонираните кафяви колене, длани, протегнати, за да посрещнат обяснението на Кейс. Пиер се разхождаше из стаята, от прозореца към вратата и обратно. Мишел е свързаната, реши Кейс. Очите й не го изпускаха нито за момент.
— Мога ли да нахлузя нещо? — запита той. Пиер беше настоял да го съблекат, претърсвайки джобовете на джинсите му. Сега той седеше гол на плетено столче, и бялото му стъпало личеше издайнически.
Ролан запита Пиер нещо на френски. Пиер, отново до прозореца, гледаше през малък плосък бинокъл.
— Non — отвърна той разсеяно, и Ролан сви рамене, вдигайки вежди към Кейс. Кейс реши, че е добре да се усмихне. Ролан върна усмивката.
Най-старият ченгежийски номер в учебниците, мислеше си Кейс.
— Скив, — каза той, — зле ми е. Тряснах се с една скапана дрога в един бар, загрявате ли? Искам да се опна. Държите ме. Казвате, че сте хванали Армитаж. Идете и разпитайте него тогава. Аз съм просто наемен бачкатор.
Ролан кимна.
— А Колодни?
— Тя беше с Армитаж, когато ме нае. Просто мускул, бръсначка. Доколкото аз знам. А знам малко.
— Знаеш, че истинското име на Армитаж е Корто — каза Пиер. Очите му все още бяха скрити зад меките пластмасови окуляри на бинокъла. — Как си го научил, приятелче?
— Сигурно го е споменавал — отвърна Кейс, съжалявайки за пропуска си. — Всеки си има по някое име в повече. Твоето да не би да е Пиер?
— Знаем, че си бил оправен в Чиба, — намеси се Мишел, — и това беше може би първата грешка на Ледомлък. — Кейс я изгледа с цялото безразличие, на което беше способен. Това име не беше споменавано до момента. — Лечението, приложено върху теб, доведе до това, че собственикът на клиниката заяви седем основни патента. Знаеш ли какво означава това?
— Не.
— Означава, че собственикът на нелегална клиника в град Чиба сега притежава контролните пакети на три големи консорциума за медицински изследвания. Това нарушава нормалния ход на нещата, ако разбираш. Привлича вниманието. — Тя скръсти загорелите си ръце върху малките, остри гърди и се облегна на везаната облегалка. Кейс се чудеше на колко ли години е. Казват, че възрастта винаги си личала по очите, но той никога не беше успявал да я различи. Зад розовия кварц на очилата на Джули Дийн гледаха очи на разсеян десетгодишен хлапак. В Мишел нямаше нищо старо освен кокалчетата на пръстите. — Проследихме ви до Спрол, изгубихме ви отново, след това ви открихме, когато отлитахте за Истанбул. Върнахме се обратно, проследихме ви по мрежата, разбрахме, че вие сте организирали историята в Sense/Net. Те с удоволствие ни помогнаха. Направиха инвентаризация по наша молба. Откриха, че конструктът с личността на Маккой Поли липсва.
— В Истанбул беше лесно — каза Ролан почти с извинение. — Жената беше отчуждила контактите на Армитаж с тайната полиция.
— И след това дойдохте тук — добави Пиер, пъхвайки бинокъла в джоба на шортите си. — Зарадвахме се.