— На шанса да си подобрите тена ли?
— Знаеш какво имаме предвид — каза Мишел. — Ако смяташ да претендираш, че не знаеш, само ще си усложниш живота. Съществува едно такова нещо като екстрадиране. Ще се върнеш с нас, Кейс, както и Армитаж. Къде обаче ще отидем? В Швейцария, където ще бъдеш просто пешка в делото срещу един изкуствен интелект? Или в льо СОБА, където ще бъде доказано, че си участвувал не само в незаконен достъп до данни и кражба, но и в терористичен акт, коствал четиринадесет невинни живота? Изборът е твой.
Кейс измъкна цигара от пакета „Йехеюан“; Пиер му я запали със златната „Дънхил“.
— Ще те защити ли Армитаж?
Въпросът беше подчертан от рязкото щракване на лъскавите челюсти на запалката.
Кейс го изгледа през болката и махмурлука от бетафенетиламина.
— На колко години си, шефе?
— На достатъчно, за да знам, че си прекаран, сгащен, всичко е свършило и вече си потеглил по каналния ред.
— Един въпрос — каза Кейс и дръпна от цигарата. След това духна дима нагоре към агента на Тюринговия регистър. — Образи, имате ли някаква реална юрисдикция тук? Имам предвид, не трябваше ли да бъде поканен на тази среща и човек от охраната на Свободната станция? Нещата са на тяхна територия, нали? — Забеляза как очите на слабото момчешко лице се втвърдяват и се подготви за удара, но Пиер само сви рамене.
— Това няма значение — отговори Ролан. — Ще дойдеш с нас. Свикнали сме да си имаме работа с правни проблеми. Положенията, при които работи нашият клон на Регистъра, ни гарантират доста възможности за маневриране. И ние си създаваме такива възможности, когато е необходимо. — Приятелската маска внезапно беше изчезнала, и очите на Ролан бяха също така твърди, както тези на Пиер.
— Ти си пълен глупак — каза Мишел, ставайки на крака, с пистолет в ръка. — Нямаш капка грижа за своя вид. Хиляди години хората са мечтали за договори с демони. Това обаче стана възможно чак сега. И с какво ще ти се плати? Каква ще бъде твоята цена, за да помогнеш на това нещо да се освободи и да расте? — В младия й глас имаше умора от познанието, недостъпна за деветнадесетгодишно момиче. — Обличай се. Идваш с нас. Заедно с така наречения Армитаж ще се върнете с нас в Женева и ще дадете показания по делото за този интелект. Иначе ще те убием. Веднага. — Тя вдигна пистолета — изящен черен Валтер с интегрален заглушител.
— Вече се обличам — заспъва се той към леглото. Краката му бяха все още омекнали и тромави. Измъкна чиста фланелка.
— Чака ни кораб. Ще изтрием конструкта на Поли с импулсен пистолет.
— Sense/Net ще изпищят — каза Кейс, мислейки си: и всичките доказателства в Хосаката.
— Те вече са в известно затруднение заради притежаването на подобно нещо.
Кейс нахлузи фланелката. Видя шурикена на леглото — безжизнения метал на неговата звезда. Потърси гнева си. Нямаше го. Време е да се предаде, да се откаже… Помисли за торбичките с токсин и промърмори: „Така отминава месото човешко“.
В асансьора към покрива той си мислеше за Моли. Тя може би беше вече в „Блуждаещ лъч“. Преследвайки Ривиера. Преследвана вероятно от Хидео, който почти сигурно беше клонираният нинджа от историята на Финландеца, дошлият да вземе обратно говорещата глава.
Той опря чело на матовата черна пластмаса на стената и затвори очи. Крайниците му бяха дървени, стари, изкривени и натежали от дъжд.
Между дърветата, под ярките чадъри, тъкмо сервираха обяда. Ролан и Мишел влязоха в ролята си, бърборейки весело на френски. Пиер вървеше зад тях. Мишел държеше пистолета до ребрата на Кейс, скрит под бяло яке, преметнато на ръката й.
Докато пресичаха поляната, заобикаляйки масите и дърветата, той се чудеше дали тя ще го застреля, ако той падне сега. По ръбовете на зрителното му поле трептяха черни ивици. Погледна нагоре към нажежената до бяло ивица на Ладо-Ачезоновата арматура и видя огромна пеперуда, плъзгаща се грациозно по холографското небе.
На края на полянката, преди склона, имаше ограда. Дивите цветя трептяха във въздушното течение, издигащо се от каньона, който беше „Дезидерата“. Мишел тръсна късата си черна коса и посочи с ръка, казвайки нещо на френски на Ролан. Изглеждаше наистина щастлива. Кейс проследи жеста й и видя извитите брегове на езерата, белия блясък на казината, тюркоазните правоъгълници на хиляди басейни, телата на къпещите се като дребнички бронзови йероглифи, всичко това притиснато от кроткото подобие на гравитацията към безкрайната крива на черупката на Свободната станция.
Те стигнаха покрай оградата до покрит с орнаменти железен мост, извиващ се над Дезидерата. Мишел го сбута с дулото на Валтера.