— Спокойно де, днес ми е трудно да ходя.
Бяха изминали малко повече от една четвърт от моста, когато микропланерът нанесе удара си. Електрическият му двигател остана нечут, докато витлото от въглеродни нишки не отсече върха на главата на Пиер.
За момент те попаднаха в сянката на планера. Кейс усети как горещата кръв пръсва по врата му, след това някой го събори. Той се претъркули, забелязвайки Мишел легнала по гръб, с вдигнати колене, държаща Валтера с две ръце. Загуба на време, помисли си той със странното спокойствие на шока. Тя се опитваше да простреля микропланера.
И след това той бягаше. Погледна назад, докато минаваше покрай най-близкото дърво. Ролан тичаше след него. Видя как деликатният биплан се блъсва в железния мост, смачква се и се премята, събаряйки момичето със себе си надолу към Дезидерата.
Ролан не гледаше назад. Лицето му беше втвърдено, бяло, с оголени зъби. Държеше нещо в ръка.
Роботът-градинар го смаза, докато минаваше под същото дърво. Падна от подкастрените клони, подобен на краб, на диагонални черно-жълти ивици.
— Ти ги уби — задъхваше се Кейс, тичайки. — Уби ги до един, шибан смотаняк…
14
Мъничкият влак фучеше по тунела с осемдесет километра в час. Кейс държеше очите си затворени. Душът беше помогнал, но той беше изгубил закуската си, когато погледна надолу и видя кръвта на Пиер да оцветява в розово водата по белите плочки.
Притеглянето намаляваше със стесняването на вретеното. Стомахът на Кейс къркореше.
Аерол го чакаше със скутера си до дока.
— Кейс, мъжки, голям проблем. — Мекият глас едва се чуваше в слушалките му. Той усили тона и се вгледа в лексановото стъкло на шлема на Аерол.
— Трябва да стигнем на „Гарвей“, Аерол.
— Аха. Щраквай колана, мъжки. Ама „Гарвей“ хванат. Яхтата, предишната, пак дошла. Сега яко вързана за „Гарвей“.
Тюринг?
— Предишната? — Кейс се покатери на рамката на скутера и започна да закопчава ремъците.
— Японската. Дето твоя пакет…
Армитаж.
Докато те приближаваха „Маркус Гарвей“, в ума на Кейс се въртяха объркани образи на оси и паяци. Малкият влекач беше завинтен към сивото тяло на дълъг, около пет пъти по-голям от него, насекомоподобен кораб. Конструкциите на захватите се очертаваха на фона на корпуса на „Гарвей“ със странната яснота на безвъздушното пространство и нефилтрираната слънчева светлина. Покрит с бледа ръжда тръбопроход излизаше настрани от яхтата, извиваше се, за да избегне двигателите на влекача, и покриваше задния люк. Всичко това внушаваше някакъв намек, който обаче като че ли имаше повече общо с храненето, отколкото със секса.
— Как е Мелкум?
— Екстра. Никой не ходил при него. Пилотът на яхтата говорил, рекъл бъди спокоен.
Докато те преминаваха покрай сивия кораб, Кейс видя името ХАНАЙВА, изписано с разкривени бели главни букви под продълговата групичка от йероглифи.
— Това не ми харесва, човече. Мисля, че като че ли е време да си обираме крушите нанякъде.
— Мелкум мисли точно същото, мъжки, но „Гарвей“ така няма да стигне далече.
Мелкум си мъркаше с радиото на някаква бърза местна лингва, когато Кейс влезе през предния люк и свали шлема си.
— Аерол се върна обратно на „Рокер“.
Мелкум кимна и прошепна нещо в микрофона.
Кейс пролази над плуващите в безтегловността сплъстени кичури на пилота и започна да сваля скафандъра. Очите на Мелкум бяха притворени; той кимна, слушайки някакъв отговор през слушалки с яркооранжеви наушници. Челото му беше набраздено от съсредоточаването. Носеше парцаливи джинси и стар зелен найлонов жакет с откъснати ръкави. Кейс закопча червения костюм „Саньо“ за стената и се отбутна надолу към г-мрежата.
— Виж к’во иска призракът ти, мъжки — каза Мелкум. — Компютърът все пита за теб.
— А кой е там горе в онова нещо?
— Същото японче, дето преди. Сега докарал господин Армитаж, от Свободната Станция.
Кейс постави тродите и се включи.
— Дикси?
Мрежата му показа розовите сфери на стоманения комбайн в Сикким.
— К’во си я оплескал, м’че? Чувам шантави неща. Хосаката прерови сдвоената банка на коритото на шефа ти. Тюрингови куки ли те погнаха?
— Да, но Ледомлък ги уби.
— Аха, ама това няма да ги задържи дълго. Откъдето дойдоха тия има още предостатъчно. Скоро ще се изръсят тук на купчини. Бас чукам, че дековете им бръмчат из тоя сектор на мрежата като мухи над лайно. А шефът ти вика да действаш. Да го пуснеш моментално.