— Кобра — каза тя.
Отвъд неоновите конвулсии на Нинсей небето беше неприятно сиво. Въздухът се беше замърсил още повече, буквално хапеше, и половината минувачи носеха филтрационни маски. Кейс беше прекарал десет минути в една тоалетна, опитвайки се да намери подходящ начин да скрие кобрата; накрая реши да пъхне дръжката в колана на джинсите си като остави тръбата напреко на корема си. Усещаше пирамидалния накрайник между ребрата и хастара на връхната си дреха. Струваше му се, че оръжието ще издрънчи върху паважа при следващата му стъпка, но мисълта за него го успокояваше.
Чат не беше точно бар за незаконни сделки, макар през делничните вечери да привличаше тъкмо такава клиентела. В петък и събота обаче беше различно. Повечето от редовните посетители отново бяха тук, но се губеха в придошлата тълпа от моряци и специалистите, които преживяват покрай тях. Кейс бутна вратата, влезе и потърси с очи Рац, но собственикът не се виждаше. Лони Зоун, постоянният сводник на бара, наблюдаваше с бащински интерес как едно от момичетата му заговаря млад моряк. Зоун беше пристрастен към някакво успокоително, което японците наричаха „Облачен танц“. Когато улови погледа на сводника, Кейс му направи знак с глава да дойде на бар-плота. Зоун се приближи, носейки се бавно сред тълпата; издълженото му лице имаше вяло и спокойно изражение.
— Виждал ли си Уейдж тази вечер, Лони?
Зоун впери поглед в него с обичайното си спокойствие. Поклати отрицателно глава.
— Сигурен ли си?
— Май че беше в Намбан. Май преди два часа.
— Водеше ли горили? Един от тях слаб, с тъмна коса и черно яке?
— Не — отвърна Зоун най-после. Сбърченото му чело показваше колко усилия му струва да си припомни толкова безсмислени подробности. — Яки момци. Присадка връз присадка. — В очите му имаше малко бяло и още по-малко ирис; зениците изпод натежалите клепачи бяха разширени, огромни. Той остана загледан в лицето на Кейс дълго време, после свали поглед и забеляза подутината от стоманения камшик.
— Кобра — отбеляза той и повдигна учудено вежди. — Ще пречукваш някого?
— До скоро, Лони.
Кейс излезе от бара.
Онзи отново беше по петите му. Сигурен беше. Обхвана го внезапна възбуда, в която октагоновите таблетки и адреналинът се смесваха с още нещо. Това ми доставя удоволствие, му мина през ума, изглежда съм откачил.
И все пак, странно и в същото време съвсем точно всичко му напомняше на пробег в мрежата. Достатъчно беше да се изтощи, да попадне в отчаяна ситуация с известен избор на изход, за да започне да вижда Нинсей като поле от данни, така както навремето мрежата му беше напомняла протеини, свързващи се помежду си в различни видове клетки. Някога в такъв момент той се беше отдавал на високоскоростния ритъм, беше се носил, плъзгал в танца на бизнеса, изцяло завладян, и все пак встрани от него, а наоколо течеше обменът на информация, данните добиваха материален вид в лабиринта на черния пазар.
Давай, си каза Кейс. Вкарай ги в капана. Последното нещо, което очакват. Беше на половин пресечка от залата за компютърни игри, където за първи път беше видял Линда Лий.
Втурна се през Нинсей, разблъсквайки група разхождащи се моряци. Един от тях извика нещо на испански подире му. Хвърли се във входа и в този момент се чу гръм, звукът се разби като сърф над него и отекна на пулсации в стомаха му. Явно хората в залата се забавляваха и някой беше прицелил точно десетмегатонна бомба в играта на Танкова Война в Европа. Симулиран взрив потопи залата в бял грохот и над нея се издигна многоцветна холограма на огнена гъба. Той сви вдясно и с няколко скока изкачи небоядисаните талашитени стълби. Беше идвал тук веднъж с Уейдж, за да обсъдят една сделка със забранени хормонални стимуланти с някакъв човек на име Мацуга. Помнеше коридора със зацапания килим и редицата идентични врати, отвеждащи до минниатюрни, разделени с прегради един от друг офиси. Млада японка с черна тениска без ръкави вдигна поглед от белия компютърен терминал; над главата й се виждаше рекламен туристически плакат от Гърция, на синия фон на Егейско море изпъкваха изчистени йероглифи.