— Това е жилото — каза конструктът. — Когато Куанг се лепне като излят към данните на Тесие-Ашпулови, ще го забием навътре.
— Ти беше прав, Дикс. В конструкцията на Ледомлък е вграден нещо като ръчен ключ, който го държи под контрол. Доколкото той изобщо е под контрол.
— Той — каза конструктът. — Той. Я виж ти. То. Колко пъти да ти казвам?
— Това е код. Дума, така казва той. Някой трябва да я каже пред специален терминал в определена стая, докато ние се грижим за каквото ни очаква зад този лед.
— Добре, момко, имаш малко свободно време — каза Платото. — Старият Куанг е бавен, но упорит.
Кейс се изключи.
И видя очите на Мелкум.
— От маса време си там, мъжки.
— Случва се — отвърна Кейс. — Почвам да свиквам.
— Мешаш си шапките с мрака, мъжки.
— Само една игра из града, нещо такова.
— Йех да е с теб, Кейс — каза Мелкум и се обърна към радиомодула си. Кейс се загледа към сплъстените кичури и към струните на мускулите по тъмните ръце на човека.
Отново се включи.
И прехвърли на симстима.
Моли подтичваше по коридор, може би същият, по който беше дошла. Витринните шкафове бяха изчезнали, и Кейс реши, че вървят към върха на вретеното; гравитацията отслабваше. Скоро тя прелиташе меко над хълмчетата от насъбрали се килими. Леки боцкания в крака й.
Коридорът внезапно се стесни, изви и раздели.
Тя зави надясно и запрелита нагоре над стъпала. Кракът започваше да я боли. Над главата й, по тавана на стълбището, висяха привързани кабели като оцветени ганглии. Стените бяха влажни.
Тя се приземи на триъгълна площадка и заразтрива крака си. Още тесни коридори със стени, накачени с парцали. Те се разклоняваха в три посоки.
НАЛЯВО.
Тя сви рамене.
— Остави ме да метна един поглед наоколо, а?
НАЛЯВО.
— Спокойно. Имаме време. — Тя тръгна надолу по коридора, който водеше надясно.
СПРИ.
НАЗАД.
ОПАСНОСТ.
Тя се поколеба. От полуотворената дъбова врата в другия край на коридора се чу глас, силен и завален като глас на пиян. Кейс реши, че езикът е френски, но беше твърде неразбран. Моли пристъпи крачка напред, още една, ръката й се плъзна към дръжката на флетчера. Когато влезе в полето на невралния заглушител ушите й звъннаха с тънък, свирещ звук, който напомни на Кейс звука на флетчера й. Тя рухна напред с отпуснати набраздени мускули и удари чело в пода, сгърчи се и се отпусна по гръб с разфокусирани очи и спряло дишане.
— Какво е това, — каза заваленият глас, — готина дрешка? — Трепереща ръка се плъзна в отвора на костюма й, намери флетчера и го измъкна. — Ела ми на гости, детко. Хайде.
Тя се надигна бавно. Очите й бяха приковани в дулото на черен автоматичен пистолет. Сега ръката на човека беше напълно сигурна; дулото беше като привързано за гърлото й с изпънат, невидим конец.
Той беше стар, много висок, и чертите му напомняха на Кейс за момичето, което беше видял във Вингтеме Секлю. Носеше дебела роба от тъмновинена коприна, набрана около дългите маншети и шаловата яка. Единият му крак беше бос, другият в черен кадифен чехъл със златна лисича глава, бродирана на предницата. Подкани я към стаята.
— Внимателно, скъпа.
Стаята беше много голяма и претъпкана с куп неща, които не говореха нищо на Кейс. Той видя рафт от сива стомана с наредени на него монитори „Сони“, широко бронзово легло, затрупано с чаршафи и с възглавници, които изглежда бяха направени от същия вид плат, с който бяха постлани коридорите. Очите на Моли отскочиха от огромен пулт за забавления „Телефункен“ към лавици с антични дискови записи, напуканите им обложки бяха обвити в прозрачна пластмаса, оттам към широк тезгях, покрит със силиконови плочи. Кейс мярна киберпространствен дек и троди, но погледът й се плъзна над тях без да спре.
— Обичайната процедура би била — започна старецът — да те убия сега. — Кейс усети напрежението й, готовността за действие. — Но тази нощ се изповядвам. Как е името ти?