— Очите на Мари-Франс — каза тихо той и се усмихна. — Правим мозъка алергичен към някои от собствените му невротрансмитери, причинявайки особено послушна имитация аутизъм. — Главата му се наклони настрани, след това се изправи. — Разбирам, че сега този ефект се получава по-лесно чрез присаден микрочип.
Пистолетът се изплъзна от пръстите му и подскочи на килима.
— Сънищата растат като бавен лед — каза той. Лицето му беше придобило синкав оттенък. Главата му хлътна в кожената облегалка и той захърка.
Скок, и тя сграбчи оръжието и огледа с него в ръка стаята.
Огромно бродирано одеало или завивка лежеше до леглото в широка локва от съсирена кръв, обилно просмукала везаните парцали. Отгъвайки ъгъла на одеалото, Моли намери тяло на момиче. Белите ключици бяха омазани с кръв. Гърлото й беше прерязано. До нея в тъмната локва блестеше триъгълното острие на нещо подобно на стъргалка. Моли коленичи, пазейки се внимателно от кръвта, и обърна лицето на мъртвото момиче към светлината. Кейс вече беше виждал това лице в ресторанта.
Някъде в самата сърцевина на нещата нещо прещрака, и светът замръзна. Симстимовият предавател на Моли беше спрял на един кадър, с пръстите й на бузата на момичето. Стопът продължи три секунди, след което мъртвото лице се промени, и се превърна в лицето на Линда Лий.
Друго прещракване, и стаята премига. Моли гледаше права надолу към златист лазерен диск до малък пулт на мраморната повърхност на нощна масичка. От конзолата излизаше фиброоптична корда и свършваше като каишка в куплунга в основата на слабичката шия.
— Загрях ти трика, скапаняко — каза Кейс, усещайки как собствените му устни се движат, някъде далеч. Знаеше, че Ледомлък е променил картината. Моли не беше видяла лицето на мъртвото момиче да се прелива като дим и да приема очертанията на посмъртната маска на Линда.
Моли се обърна и отиде до стола на Ашпул. Дишането му беше бавно и накъсано. Тя разгледа подставката с лекарства и алкохол. След това остави пистолета му, взе флетчера си, настрои го на единични изстрели, и много внимателно заби отровна стреличка през средата на затворения му ляв клепач. Той се сгърчи за миг и дъхът му спря по средата на вдишване. Другото му око, кафяво и бездънно, се отвори бавно.
И остана отворено, когато тя се обърна и излезе от стаята.
16
— Шефът ти виси на линия — обади се Платото. — Свързал се е през сдвоения Хосака в онази яхта до нас, дето ни е яхнала като хлапе прасенце. Викат й „Ханайва“.
— Знам — каза Кейс разсеяно. — Видях я.
Пред него с щракване се появи ромб бяла светлина, закривайки леда на Тесие-Ашпулови. В него се виждаше спокойното, идеално във фокус, абсолютно лудо лице на Армитаж. Очите му бяха празни като копчета. Премига и загледа право напред.
— Май Ледомлък се е погрижил и за твоите Тюринги, а? Както за моите — каза Кейс.
Армитаж продължаваше да зяпа нищото. Кейс подтисна внезапното желание да отклони поглед, да се отърси от това зяпване.
— Добре ли си, Армитаж?
— Кейс, — и за момент като че ли нещо помръдна иззад синия поглед, — ти си виждал Ледомлък, нали? В мрежата.
Кейс кимна. Камерата на предния панел на Хосаката в „Маркус Гарвей“ щеше да предаде жеста на монитора в „Ханайва“. Представи си как ли само Мелкум слуша трансовия му монолог, без да може да чуе гласовете на конструкта или на Армитаж.
— Кейс, — очите станаха по-големи, Армитаж се беше навел над своя компютър, — как изглежда той, когато го видиш?
— Симстимов конструкт с високо качество на образа.
— Но кой е?
— Финландецът, последния път… Преди това, един образ, когото…
— Не е ли генерал Гирлинг?
— Генерал кой?
Ромбът угасна.
— Превърти записа на това и го дай на Хосаката да поразрови — каза Кейс на конструкта.
И превключи симстима.
Изгледът го стресна. Моли се беше свила между стоманени греди, двадесет метра над широк, зацапан под от полиран бетон. Мястото беше хангар или сервизен док. Можеше да различи три космически кораба, нито един от тях по-голям от „Гарвей“, и всички намиращи се в различен стадий на ремонт. Разговори на японски. Фигура в оранжев работен костюм се показа от отвор в черупката на кораб със заоблена конструкция и застана до една от задвижваните с хидравлика, странно антропоморфни ръце на машината. Човекът набра нещо на портативен пулт и се почеса по ребрата. Отнякъде се показа червен, подобен на кола автомат със сиви надуваеми гуми.
Чипът й проблясна: КЕЙС.