— ’Драсти — каза тя. — Чакам водач.
Беше приклекнала, и ръкавите и крачолите на комбинезона на Модерен бяха приели синьо-сивия цвят на боята на конструкцията. Кракът я болеше, и болката сега беше остра и постоянна. Тя промърмори: „Трябваше да се върна при Чин“.
Нещо тихичко се измъкна от сенките и приближи, цъкайки, до лявото й рамо. Спря, залюля сферичното си тяло насам-натам на дълги, извити паешки крака, изстреля микросекунден сноп дифузна лазерна светлина, и замръзна. Беше микроавтомат „Браун“, и Кейс някога имаше същия модел, ненужно допълнение, което беше получил като част от сделка с кливлъндски препродавач на краден хардуер. Изглеждаше като стилизирана винетка на дългокрако насекомо. На екватора на сферата запулсира червен светодиод. Тялото му беше не по-голямо от бейзболна топка.
— Добре, — каза Моли, — чух. — Тя се изправи, щадейки левия си крак, и изчака малкото автоматче да се обърне. То пое методично по пътя си покрай опората в мрака. Тя се обърна назад и погледна към сервиза. Човекът в оранжевия костюм запечатваше предната част на бял вакуумен скафандър. Тя го наблюдаваше как закопчава и запечатва шлема, взема пулта си и прекрачва заднешком през отвора в купола на корабчето. Чу се засилващ се вой на мотори и съдът плавно се плъзна настрани върху десетметров кръг от пода, който изчезна надолу в яркия блясък на дъгови лампи. Червеният автомат чакаше търпеливо до края на дупката, оставена от плочата на елеватора.
След това тя тръгна след Браун-а, подбирайки път през гората от заварени една за друга стоманени подпори. Браунът мигаше непрекъснато с червения си светодиод, примамвайки я напред.
— Как си, Кейс? Там, на „Гарвей“ с Мелкум ли си? Сто на сто. И включен към тук. Това ми харесва, знаеш ли? Като че ли винаги съм разговаряла със себе си, ей така, само наум, когато съм натясно. Все едно имам някакъв приятел, някой, на който мога да вярвам, и му казвам какво наистина мисля и как се чувствам, и след това все едно той ми казва какво пък той мисли за това, и после пак така. Това с теб е почти същото. Тази сцена с Ашпул… — Тя прехапа устни, докато завиваше рязко около една опора, за да не изпусне от поглед автоматчето. — Очаквах нещо не толкова изфирясало, разбираш ли? Имам предвид че всичките тия типове тук са като изкукуригали. Все едно някой им пише светещи съобщения от вътрешната страна на челата, или нещо от сорта. Не ми харесва на какво мяза това, нещо не мирише на хубаво…
Автоматът пълзеше като паяк нагоре по почти невидима стълбичка от стоманени U-образни пръчки към тесен тъме отвор.
— И докато още съм в изповедно настроение, момчето ми, ще си призная, че никога не съм очаквала особено много да успея да се измъкна от тая каша, така или иначе. Въртя се в тая крива въртележка вече от доста време, и ти си единственият, който се е оправил в нещо, откакто сключихме договора с Армитаж. — Тя погледна нагоре към черния кръг. Светодиодът на автоматчето премигваше, докато то се катереше. — Не че и ти си чак пък толкова излъскан. — Тя се усмихна, но скоро усмивката се стопи, и зъбите й изскърцаха от пулсиращата болка в крака, когато започна да се катери. Стълбичката продължаваше нагоре през метална тръба, толкова тясна, че раменете й едва се провираха.
Тя се катереше нагоре към оста на безтегловността.
Чипът й примига с точното време.
04:23:04.
Денят се беше оказал доста дълъг. Яснотата на нейните възприятия подтискаше абстиненцията от бетафенетиламина, но Кейс все още я чувстваше. И предпочиташе болката в нейния крак.
К Е Й С : 0 0 0 0 0
0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
— Подозирам, че това ще е за теб — каза тя, катерейки се механично. Отново се занизаха нули, след това започна съобщение — в ъгъла на зрителното й поле, изцеждано от часовниковия дисплей.
Г Е Н Е Р А Л Г И
Р Л И Н Г : : : : :
Т Р Е Н И Р А Л К
О Р Т О З А К Р
Е Щ Я Щ И Я Ю М Р
У К И С Л Е Д
Т О В А Г О П Р
О Д А Л Н А П Е
Н Т А Г О Н А : : :
Л / М Л Ъ К М А Н
И П У Л И Р А А Р
М И Т А Ж Ч Р Е З
К О Н С Т Р У К Т
Н А Г И Р Л И Н Г
: Л / М Л Ъ К К А
З В А Щ О М А .
Г О В О Р И З А
Г . З Н А Ч И С
Е П Р О П У К В А
: П А З И С Е : :
: : : : : Д И К С И
— Хм — каза тя, спирайки и прехвърляйки цялата си тежест на десния крак, — май и ти си имаш проблеми. — Тя погледна надолу. Там се виждаше кръгче слаба светлина, не по-голямо от пръстена на ключа „Чубб“, увиснал между гърдите й. Погледна нагоре — нищо. Включи с език усилвателите си и тръбата изникна в безкрайна перспектива, по която Браунът се катереше нагоре и нагоре.