— За това тук не ме бяха предупредили — каза тя.
Кейс се изключи.
— Мелкум…
— Мъжки, твоя шеф нещо бая странен. — Ционитът носеше син вакуумен костюм „Саньо“, двадесет години по-стар от този, който Кейс беше наел на Свободната станция. Държеше шлема в ръка, и сплъстените кичури бяха натъпкани в шапка, съшита от пурпурна памучна мрежа. Очите му бяха присвити от ганджата и напрежението. — Все се връзва с разни заповеди, мъжки, нещо някаква Вавилонска война… — Мелкум поклати глава. — Говорихме с Аерол, и Аерол с Цион, Старейшините викат зарязвай и бягай. — Той избърса уста с гърба на голямата си кафява ръка.
— Армитаж? — Кейс се намръщи, когато бетафенетиламиновата абстиненция се стовари върху него с пълна сила, нефилтрирана през мрежата или симстима. В мозъка няма нерви, каза си той, не е възможно да се чувства толкова зле. — Какво искаш да кажеш, човече? Някакви заповеди ли ти дава? Какво?
— Мъжки, Армитаж нарежда дръж курс към Финландия, разбираш? Разправя там има надежда, разбираш? Цъфна на екрана, ризата му само кръв, мъжки, бесен като куче, ръси крещящи юмруци и руснаци и кръвта на предателите да опръска ръцете ни. — Той отново поклати глава. Мрежестата шапка се подмяташе и клатеше в нулевата гравитация. Устните му се свиха. — Старейшините казват гласа на Млък сто на сто бил лъжлив пророк, и Аерол и аз да захвърляме „Маркус Гарвей“ и да се връщаме.
— Ранен ли е бил? Кръв?
— Не видях, разбираш? Кръв обаче, и луд, та бесен, Кейс.
— Добре — каза Кейс. — Ами аз? Ти си отиваш у вас. Ами аз, Мелкум?
— Мъжки, — каза Мелкум, — идваш с мен. Двамата идваме в Цион с Аерол, на „Вавилонски Рокер“. Зарежи г-н Армитаж да си плямпа с касетата с призрака, един призрак с друг…
Кейс метна поглед през рамо: взетият под наем костюм се люлееше около закопчалката, където го беше прикрепил, подмятан от потока въздух от стария руски въздушен филтър. Затвори очи и видя как торбичките с токсин се разтварят в артериите му. Видя как Моли се провира през безкрайните стоманени пръстени. И отвори очи.
— Де да знам, човече. — Усещаше в устата си странен вкус. Погледна надолу към дека и към дланите си. — Не знам. — Погледна отново нагоре. Кафявото лице сега беше спокойно и очакващо. Брадичката на Мелкум беше скрита от високия пръстен на шлема на стария му син костюм.
— Тя е вътре — каза Кейс. — Моли е вътре. В „Блуждаещ лъч“, така му казват. Ако съществува някакъв Вавилон, човече, това е там. Оставим ли я сама, няма да излезе, Ходещ Бръснач или не.
Мелкум кимна, и мрежата за коса се заподмята зад него като привързан балон от съшит памук.
— Твое момиче, Кейс?
— Де да знам. Може би ничие момиче. — Той сви рамене. И отново усети гнева в себе си, твърд като парче гореща скала под ребрата му. — По дяволите. Да вървят по дяволите и Армитаж, и Ледомлък, и ти също. Аз оставам тук.
Усмивката проряза лицето на Мелкум като лъч светлина.
— Мелкум е мъжко момче, Кейс. „Гарвей“ лодка на Мелкум. Ръката му блъсна пулта и тежкият басов рок на Ционски дуб запулсира от високоговорителите из влекача. — Мелкум не бяга, не. Говоря с Аерол, сигурен, и той вижда нещата така.
Кейс го изгледа.
— Момчета, изобщо не мога да ви разбера.
— Ние теб също, мъжки, — каза ционитът, кимайки в такт с ритъма, — но трябва да ни движи любовта на Йех, всички нас.
Кейс се включи и набра мрежата.
— Захапа ли ми жицата?
— Аха. — Той видя, че китайската програма е пораснала; деликатните арки от променящ се полихром приближаваха леда на Т-А.
— Става все по-напечено — каза Платото. — Шефът ти забърса паметта на онзи, другия Хосака, и замалко не отнесе и нашата с нея. Но твойто приятелче Ледомлък ми каза това-онова, преди да секне връзката. Причината „Блуждаещ лъч“ да не гъмжи като мравуняк от Тесие-Ашпуловци е, че повечето от тях са в хибернатори. Някаква юридическа кантора в Лондон следи чрез упълномощени лица нещата им да вървят. Трябва обаче да знае кой и кога точно го събуждат. Армитаж препредаваше съобщенията от Лондон до „Блуждаещ лъч“ през Хосаката на яхтата. Изведнъж те разбрали, че старецът е мъртъв.
— Кой го разбрал?
— Юридическата кантора и Т-А. В стернума му имало присаден медицински монитор. Не че стреличката на твоето момиче е оставила широко поле за действие на реаниматорите, де. Отрова от мекотели. Само че единственият буден Т-А в „Блуждаещ лъч“ сега е Леди Джейн Трета Мари-Франс. И някакъв мъж, по-възрастен с година-две, върти бизнес в Австралия. Ако питаш мен, бас държа, че Ледомлък е намерил някакъв начин да се погрижи бизнесът там да изисква личното присъствие на тоя Жан Осми. Само че той вече се прибира, или всеки момент ще тръгне. Лондонските юристи го очакват да пристигне в „Блуждаещ лъч“ около 09:00:00, сега. Ние поставихме Куанг-а в 2:32:03. Сега е 04:45:20. Най-вероятно Куанг ще проникне в корпоративния модул около 08:30:00. Или мъничко по-рано или по-късно. Предполагам, че Ледомлък се е погрижил някак за тази Джейн Трета, иначе тя е точно толкова луда, колкото и дъртакът й. Системите за сигурност на „Блуждаещ лъч“ непрекъснато се опитват да вдигнат пълна тревога, но Ледомлък ги блокира, не ме питай как. Не могъл обаче да пробие главната програма за охрана на входовете и да пусне Моли вътре. Армитаж беше записал всичко това на Хосаката; вероятно Ривиера е убедил някак Джейн Трета да го направи. Тя е могла да си играе с входовете и изходите от години. Имам чувството, че един от главните проблеми на Тесие-Ашпул е че всяка от големите клечки в клана е тъпкала банките на корпоративния блок с всякакви там персонални трикове и изключения. Все едно имунната ти система да ти рухне на главата. Широко отворена за вируса. Изглежда ще е много удобно за нас, след като се проврем през леда…