— Исусе, Мелкум, помогни ми за тоя проклет костюм.
Ционитът се отблъсна от розовото пилотско кресло.
— Спокойно, мъжки. Дваж мери, веднъж режи, мъдрец го е рекъл. Отиваме там горе…
В гофрирания тръбопроход, водещ от задния люк на „Маркус Гарвей“ до междинния люк на яхтата, наречена „Ханайва“, имаше въздух, но те не разхерметизираха костюмите си. Мелкум прелетя през прохода с грацията на балетист, спирайки само за да помага на Кейс, който залази тромаво веднага щом излезе от „Гарвей“. Белите пластмасови стени на прохода пропускаха ярката слънчева светлина; вътре в него нямаше сенки.
Капакът на люка на „Гарвей“ беше кърпен и с вдлъбнатини от удари, и декориран с очертан с лазер Лъв на Цион. Капакът на люка на „Ханайва“ беше масленосив, гладък и недокоснат. Мелкум пъхна ръката си в ръкавица в тясна вдлъбнатина и Кейс видя как пръстите му се движат. Във вдлъбнатината просветнаха червени светодиоди, броейки назад от петдесет. Мелкум измъкна ръката си. Дланта на Кейс, опряна на капака, усети вибрацията на отварящия механизъм през скафандъра, вътре в костите си. Един кръгъл сегмент от корпуса на „Ханайва“ започна да се отдърва навътре. Мелкум сграбчи вдлъбнатината с една ръка и Кейс с другата, и капакът ги притегли навътре със себе си.
„Ханайва“ беше създадена в корабостроителниците „Дорние-Фуджицу“, и нейният интериор беше плод на дизайнерска философия, подобна на тази, която беше създала мерцедеса, който ги разкарваше из Истанбул. Стените на тесния шлюз бяха облицовани с имитация на ебонит, а подът беше покрит със сиви италиански плочки. Кейс се чувстваше, като че ли се намъква в покоите на някой богаташ през прозорчето на килера. Яхтата, сглобена на орбита, не беше предназначена за приземяване. Гладките й, подобни на тяло на оса очертания бяха прости и стилни, и всичко в интериора й беше премислено да допринася за общото впечатление на бързина.
Когато Мелкум свали оръфания си шлем, Кейс го последва. Те висяха насред шлюза, дишайки въздух, миришещ на бор. И с лек придъх на изгоряла изолация.
Мелкум подуши въздуха:
— Тук проблем, мъжки. На лодка винаги се надушва…
Една врата, облицована с тъмносив ултрадерматин, се плъзна плавно настрани. Мелкум се отблъсна от ебонитовата стена и преплува ловко през тесния отвор, свивайки в последния момент широките си рамене, за да се промуши. Кейс го последва тромаво, ръка за ръка, през високия до пояс, облицован и с релси по ръбовете отвор.
— Рубката натам — посочи Мелкум надолу по коридор с гладки кремави стени и се отблъсна по него без усилие. От някъде напред Кейс дочу познатото тракане на работещ принтер. То се засили, когато той последва Мелкум през друга врата и се заби в безформена маса от омотани разпечатки. Хвана парче усукана хартия и я погледна:
0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
0 0 0 0 0 0 0 0 0 0
— Системата блокирала? — Ционитът прекара пръста си в ръкавица по колонката нули.
— Не — отвърна Кейс и сграбчи опиталия се да отплува шлем. — Платото каза, че Армитаж забърсал Хосаката тук в яхтата.
— Смърди кат’ да го забърсал с лазер, разбираш? — Ционитът опря стъпало на бялата подставка на швейцарска машина за упражнения и се отблъсна през летящия лабиринт от хартия, разбутвайки я настрани от лицето си.
— Кейс, мъжки…
Гърлото на дребничкия японец беше стегнато към облегалката на тесния сгъваем стол с парче тънка стоманена жица. Жицата не се виждаше на мястото, където прорязваше черния темперопор на възглавничката, и се беше впила също толкова дълбоко и в ларинкса му. На това място се беше съсирила сфера тъмна кръв, подобна на някакъв странен скъпоценен камък, червено-черна перла. Кейс забеляза грубите дървени дръжки, които плуваха на двата края на гаротата, подобни на износени парчета от дръжка на метла.
— Чудя се откога ли носи това със себе си? — каза Кейс, припомняйки си следвоенните странствувания на Корто.
— Може да пилотира лодка, Кейс, шефът?
— Може би. Бил е от специалните части.
— Хм, това японче няма вече да пилотира. И аз малко съмнително. Много нова лодка.
— Дай тогава да намерим рубката.
Мелкум се намръщи, отметна се назад и се отблъсна.
Кейс го последва в по-голяма зала, нещо като дневна, късайки и мачкайки ивиците разпечатка, които го оплитаха по пътя. Там имаше още сгъваеми столове, нещо, което напомняше бар, и Хосаката. Принтерът, все още плюещ тъничкия си език от хартия, беше вграден в стената, издут блок, старателно вграден в панел ръчно изработена ламперия. Кейс преплува над кръг от столове и тракна белия превключвател вляво от отвора. Тракането спря. Кейс се обърна и погледна към Хосаката. Пултът му беше надупчен на поне дузина места. Дупките бяха малки, кръгли и с почернели ръбове.