— Печелиш баса — каза той на Мелкум.
— Рубката заключена, мъжки — отвърна Мелкум от противоположната страна на залата.
Светлините помръкнаха, пробляснаха, отново помръкнаха.
Кейс издърпа разпечатката от отвора. Още нули.
— Ледомлък? — Той огледа бежовокафявата дневна с летящите из въздуха намотки хартия. — Ти ли мигна светлините, Ледомлък?
Панелът до главата на Мелкум се плъзна нагоре, откривайки малък монитор. Мелкум кимна разбиращо и избърса потта от челото си с парчето пластмасова гъба, закрепено на гърба на ръкавицата му, и се обърна да огледа екрана.
— Четеш ли японски, мъжки?
Кейс виждаше фигурките, примигващи по екрана.
— Не.
— Рубката е спасителна капсула, шлюпка за бягане. Като да отброява обратно. Костюма. — Той постави шлема си и защрака закопчалките.
— Какво? Той се измъква? По дяволите! — Кейс се отблъсна от принтера и профуча през оплетените разпечатки. — Трябва да отворим тази врата, човече! — Но Мелкум можеше само да потупа по шлема си. Кейс виждаше през лексана как устните му се движат, и как капчица пот се откъсва от разноцветната лента по ръба на пурпурната памучна мрежа, в която ционитът прибираше косата си. Мелкум дръпна шлема от ръцете му и го нахлузи на главата му, щраквайки с длани заключалките. Микромониторите от лявата страна на шлема заработиха в момента, в който връзките се включиха.
— Не знам японски, — каза Мелкум в предавателчето на костюма си, — но броенето грешно. — Той посочи една от линиите по екрана. — Рубката нехерметизирана. Излита с отворен люк.
— Армитаж! — Кей се опита да блъсне вратата. Механиката на нула-г го запрати обратно, премятайки се през разпечатките. — Корто! Не го прави! Трябва да говорим! Трябва…
— Кейс? Чувам те, Кейс… — Гласът едва напомняше този на Армитаж. Беше странно спокоен. Кейс спря да рита. Шлемът му се удари в стената отзад. — Съжалявам, Кейс, но трябва да стане така. Един от нас трябва да се измъкне. Един от нас трябва да свидетелствува. Ако всички останем тук, нещата ще свършат тук. Аз ще им разкажа, Кейс. Ще им разкажа за всичко. И за Гирлинг, и за другите. И ще стигна, Кейс. Знам, че ще стигна. До Хелзинки. — Внезапно настана тишина; Кейс я усети да изпълва шлема му като някакъв рядък газ. — Но ми е трудно, Кейс, дяволски трудно. Сляп съм.
— Корто, спри. Чакай. Ти си сляп, човече. Ще се блъснеш в шибаните дървета. И те се опитват да те очистят, Корто, кълна се в бога, те са оставили люка ти отворен. Ти ще умреш, и никога няма да можеш да разкажеш, а аз трябва да знам ензима, името на ензима, ензима, човече… — Той крещеше, гласът му беше изпълнен с истерия. В слушалките на шлема зави микрофония.
— Спомни си подготовката си, Кейс. Това е всичко, което можем да направим.
След това в шлема отекнаха объркано бърборене, бучащ радиошум и хармоници, виещи от дълбочината на времето от Крещящия юмрук насам. Откъслеци руска реч, след това непознат глас с акцента на Западното крайбрежие, съвсем млад: „Ние сме разбити, повтарям, «Буря над Омаха» е разбита, повтарям…“
— Ледомлък, — изпищя Кейс, — не ми прави този номер! — От клепачите му се откъснаха сълзи и отскочиха от стъклото на шлема като клатещи се кристални капки. След това „Ханайва“ избумка и потрепери, като че ли я беше блъснало нещо огромно и меко. Кейс си представи откъсването на спасителната шлюпка, изстреляна от експлозивните болтове, миг на бесен ураган от излитащ въздух, откъсващ лудия полковник Корто от креслото и от възпроизведените от Ледомлък последни мигове на Крещящия юмрук.
— Край, мъжки. — Мелкум погледна монитора. — Люкът отворен. Млък изключил контролната система.
Кейс се опита да избърше гневните сълзи от очите си. Пръстите му изтракаха по лексана.
— Яхтата зле с въздуха, но шефът отнесъл контрола с рубката. „Маркус Гарвей“ още закачен.
Но Кейс виждаше единствено безкрайното падане на Армитаж около Свободната станция, през вакуум, по-студен от степите. Неизвестно защо си го представяше в тъмния му тренчкот, и широките поли се развяваха наоколо като криле на гигантски прилеп.
17
— Намери ли за каквото тръгна? — запита конструктът.
Куанг Степен Марк Единадесет запълваше мрежата между себе си и леда на Т-А с хипнотично усложняващи се дъгоцветни нишки, образуващи преплитания, фини като снежинка на зимен прозорец.