Кейс винаги беше смятал за разбиращо се от само себе си, че истинските шефове, царете на даден бизнес, ще бъдат и нещо повече, и нещо по-малко от обикновени хора. Беше го усетил у хората, които го осакатиха в Мемфис, беше виждал Уейдж да излъчва някакво негово подобие в Нощния град, и това му беше позволило да приеме отчуждеността и безчувствеността на Армитаж. Винаги беше мислил, че това е едно постепенно и доброволно приспособяване към машината, към системата, към родителския организъм. То беше и в корена на уличната дръзкост, на спокойната поза, предполагаща връзки, невидими нишки към скрити нива на влияние.
Но какво ли ставаше сега в коридорите на вила „Блуждаещ лъч“? Цели участъци бяха оголени до бетона и метала.
— Къде ли е сега наш Петер, а? Май ще го видим скоро — промърмори тя. — И Армитаж. Къде е той, Кейс?
— Мъртъв — каза той, знаейки, че тя няма да го чуе. — Мъртъв е.
И превключи.
Китайската програма се беше приближила плътно до целта. Дъгоцветните ивици преливаха предимно в зеленото на правоъгълника, представляващ корпоративните модули на Т-А. Изумрудните арки се извисяваха сред нищото.
— Как върви, Дикси?
— Екстра. Адски гладко. Невероятно нещо… Да имах, значи, едно такова в Сингапур. Щях да се справя с добрата стара банка „Нова Азия“ срещу една петдесета от спечеленото. Но това е стара история… Тази играчка те отменя във всичкото трантоване. Направо да се чудиш какво ли би представлявала сега една истинска война…
— Ако тая гадост се продаваше, ние трябваше да просим — каза Кейс.
— Ще ти се. Пак ти ще я завираш в черния лед, кой друг?
— Сигурно.
Току-що на далечния край на една от арките се беше появило нещо малко и определено негеометрично.
— Дикси…
— Да, виждам. Но да вярвам ли…
Кафеникава точка, подобна на мушица на фона на зелената стена на модула на Т-А. Тя започна да се приближава по моста, изграден от Куанг Степен Марк Единадесет, и Кейс забеляза, че тя крачи. Когато се доближи, зелената част на арката се удължи, и полихромът на вирусната програма се засвива обратно на няколко стъпки пред напуканите черни обувки.
— Свалям капа, шефе — каза Платото, когато дребничката, омачкана фигура на Финландеца изглеждаше на няколко метра от тях. — Като жив не бях виждал такъв майтап. — Но ужасяващият не-смях го нямаше.
— Никога не съм го правил преди — отговори Финландецът, показвайки зъби, с ръце в джобовете на излинялото си сако.
— Ти уби Армитаж — каза Кейс.
— Корто. Да. Армитаж вече не съществуваше. Трябваше. Знам, знам, искаш си ензима. Добре. Смъкни волтажа. Първо на първо, Армитаж го получи от мен. В смисъл, че аз му казах какво да използва. Но мисля, че е по-добре да си продължим сделката. Имаш достатъчно време. Ще ти го дам. Само още час-два, окей?
Финландецът запали една Партагас, и Кейс се загледа как синият дим се вие из киберпространството.
— Вие, хората, сте ми проблем — каза Финландецът. — Вземи Платото — ако всички бяхте като него, щеше да е много просто. Той е конструкт, просто платка ROM, така че винаги прави каквото предвиждам. Обаче предвижданията ми сочеха, че Моли няма особени шансове да се изръси точно на сцената на великото прощаване на Ашпул, например. — Той въздъхна.
— Защо той се самоуби? — запита Кейс.
— Че защо човек се самоубива? — сви рамене фигурата. — Предполагам, че ако някой изобщо знае, това съм аз, но биха ми потрябвали около дванадесет часа, за да обясня различните фактори от неговата история, и как те си взаимодействат. Той още отдавна беше готов да го направи, но все се завираше във фризера вместо това. Боже, че досаден стар мръсник. — Лицето на Финландеца се сбръчка от отвращение. — Всичко е вързано предимно с това защо той уби жена си, ако го искате с две думи. Но това, което го бутна оттатък ръба, за добро на всички, е че малката Джейн Трета намери начин да разбъзика програмата, която контролираше криогенната му система. И то трудно забележим. Така че всъщност тя го уби. Освен че той смята, че сам се е убил, и твоята приятелка, ангелът на отмъщението, смята, че тя го е очистила, като му е напълнила очната ябълка със сок от мекотели. — Финландецът запрати угарката си надолу през мрежата. — Е, всъщност предполагам, че точно аз дадох на Джейн Трета идейката, мъничко от старото ноу-хау, загряваш?