— Той ми каза кога точно да те пусна. Не искаше да ми каже защо. Всичко трябваше да бъде мистерия. Щеше ли да ни навредиш?
Кейс усети как Моли се поколеба.
— Щях да го убия. Щях да се опитам да убия нинджата. След това трябваше да говоря с теб.
— Защо? — запита Джейн Трета, пъхвайки камеята обратно в един от вътрешните джобове на джелабата. — Защо де? И за какво?
Моли като че ли изучаваше изтеглените, деликатни кости, широката уста, тесния орлов нос. Очите на Джейн Трета бяха тъмни и странно непрозрачни.
— Защото го мразя — каза тя накрая. — И това защото просто е част от това как са ми вързани жиците, какво е той и какво съм аз.
— И заради шоуто — добави Джейн Трета. — Видях шоуто.
Моли кимна.
— А Хидео?
— Защото те са най-добрите. Защото един от тях веднъж уби партньора ми.
Джейн Трета помръкна силно и вдигна вежди.
— Защото трябваше да разбера — каза Моли.
— И след това щяхме да говорим, ти и аз? Както сега? — Тъмната й коса беше съвсем права, разделена по средата, събрана назад във възел от матово сребро. — Не бихме ли могли да говорим и така?
— Махни това — вдигна пленените си ръце Моли.
— Ти уби баща ми — каза Джейн Трета. В гласа й нямаше и помен от промяна. — Гледах по мониторите. Той ги наричаше „очите на майка ми“.
— Той уби онази кукла, дето изглеждаше като теб.
— Той обожаваше артистичните жестове — отвърна тя, и край нея се появи Ривиера, светнал от дрогата, в раирания затворнически костюм, който беше носил в покривната градина на техния хотел.
— Свикваш ли? Тя е интересно момиче, нали? И аз мислех така, когато я видях за пръв път. — Той мина зад Джейн Трета. — Само че няма да стане, ако ме разбираш.
— Наистина ли, Петер? — Моли се насили да се усмихне.
— Ледомлък няма да е първият, който прави тази грешка. Да ме подцени. — Той премина по покрития с плочки ръб на басейна към бялата емайлирана маса и плисна минерална вода в тежка кристална обла чаша. — Той разговаря с мен, Моли. Предполагам, че е разговарял с всички нас. И с теб, и с Кейс, и там с каквото има да се говори у Армитаж. Той обаче не ни разбира истински. Има си своите профили, но те са само статистики. И ти може и да си статистическо животно, скъпа, и Кейс е именно такова, но аз притежавам едно качество, неизчислимо поради собствената си природа. — Той отпи.
— И какво точно е то, Петер? — запита Моли с равен глас.
— Перверзността — светна лицето на Ривиера. Той тръгна обратно към двете жени, люлеейки водата в плътния, дълбоко изрязан цилиндър от планински кристал, като че ли се радваше на тежестта й. — Удоволствието от безкористното действие. И съм взел решение, Моли, напълно безкористно решение.
Тя чакаше, гледайки към него.
— О, Петер — каза Джейн Трета с онова умилително раздразнение, което обикновено се използва към деца.
— Нито дума за теб, Моли. Той ми разказа за това, ако схващаш. Джейн Трета знае кода, разбира се, но ти няма да го получиш. Ледомлък също. Моята Джейн е амбициозно момиче, по свой собствен перверзен начин. — Той отново се усмихна. — Тя има своите планове за семейна империя, и двойка ненормални изкуствени интелекти, колкото и пикантна да е концепцията, само ще й се пречкат в краката. И така, нейният Ривиера идва да й помогне, ако схващаш. И Петер казва: дръж се здраво. Свири си любимите суингове на татенцето, и остави Петер да ти намери подходяща компания, зала танцьори, оплаквачи за умрелия Крал Ашпул. — Той изпи остатъка от минералната вода. — Не, Татенце, вече няма да се справиш, няма да можеш. След като Петер е дошъл в къщи. — Лицето му беше порозовяло от удоволствието от кокаина и меперидина, и той запрати със сила чашата в лявата й леща, пръсвайки възприятието й в кръв и светкавици.
Мелкум се беше прикрепил към тавана на кабината, когато Кейс махна тродите. Капроново въже, привързано около кръста му, беше закачено за панелите от двете му страни с амортизационни корди и сиви каучукови вендузни захвати. Беше си свалил ризата и работеше по централния панел с недодялано изглеждащ нула-г френски ключ. Масивните антиоткати на ключа издрънчаха, когато изскочи поредният шестогран. „Маркус Гарвей“ стенеше и пукаше от натоварването.
— Млък вика да докуваме — каза ционитът, пъхвайки шестограна в мрежеста торбичка на пояса си. — Докато Мелкум пилотира курса, вади малко инструменти за работата.
— Инструменти ли държиш там вътре? — Кейс изви врат и загледа как мускулите танцуват по кафявия гръб.