— Този тук — каза Мелкум, измъквайки продълговат пакет, омотан в черен найлон, иззад облицовката. Постави обратно панела и го прикрепи с един шестогран, колкото да го държи. Черният пакет междувременно отплува настрани. Мелкум щракна вакуумните клапи на сивите захвати и се освободи, хващайки нещото, което беше измъкнал.
Той се отбутна, преплува над инструментите си — на централния екран пулсираше зелена диаграма на док — и се улови за ръба на г-мрежата на Кейс. Дръпна се надолу и зачопли скоч-лентата на пакета с дебелия си, оръфан нокът.
— Някакъв китаец казал, истината идва на бял свят тъй. — От пакета се показа древна, намаслена автоматична карабина „Ремингтон“. Дулото й беше отрязано на няколко милиметра пред скосената предна ложа. Прикладът беше изцяло махнат и заменен с дървена дръжка от пистолет, омотана с матовочерна лента. Миришеше на пот и ганджа.
— Сигурно нямаш втори?
— Абсолют, мъжки — отвърна Мелкум, бършейки смазката от черната цев с червен парцал. Черният найлон беше увит около дръжката в другата му ръка. — Растафариански воин съм, повярвай ми.
Кейс придърпа тродите надолу на челото си. Не се даде труда да постави отново тексаския катетър; щеше поне да се изпикае като хората в „Блуждаещ лъч“, ако ще да му е за последно.
Щракна превключвателя.
— Хей, — каза конструктът, — тоя Петер е абсолютно лайно, а?
Сега вече като че ли бяха част от леда на Тесие-Ашпул; изумрудените арки се бяха разширили, сраснали и превърнали в плътна маса. Зеленото доминираше в слоевете на китайската програма, която ги обкръжаваше.
— Близо ли сме, Дикси?
— Доста близо. Скоро ще трябваш.
— Слушай, Дикси. Ледомлък казва, че Куанг се е враснал здраво в Хосаката ни. Казва, че трябва да изключа теб и дека от мрежата, да ви пренеса в „Блуждаещ лъч“ и да ви включа пак, в защитните програми там. Че вирусът щял да си бъде там целия. След това нападаме изотвътре, откъм мрежата на „Блуждаещ лъч“.
— Изумително — каза Платото. — Никога не съм обичал да правя нещо по простия начин, когато мога да го направя със задника напред.
Кейс превключи.
Мракът й беше пълен с изгаряща синестезия, където болката й имаше вкус на старо желязо, мирис на диня, криле на молец, пърхащи по бузата й. Тя беше в безсъзнание, и сънищата й го стряскаха. Когато оптичният чип проблясна, цифрите бяха обкръжени от хало, лека розова аура около всяка от тях.
07:29:40.
— Това ми е много неприятно, Петер. — Гласът на Джейн Трета като че ли идваше през огромно празно пространство. Моли може да чува, досети се той, но след това се поправи. Симстимът все още работеше и беше на място; той го усещаше как убива ребрата й. Просто ушите й регистрираха вибрациите от гласа на момичето. Ривиера каза нещо кратко и неразбираемо. — Но на мен — не, — отговори тя, — и не ми доставя удоволствие. Хидео ще докара медицински блок от медпункта, но за това ще е нужен хирург.
Последва тишина. Кейс различи чудесно как водата в басейна се плиска в ръба му.
— За какво й разказваше, когато се върнах? — Ривиера сега беше много близо.
— За майка ми. Тя ме попита. Мисля, че беше в шок, освен инжекцията на Хидео. Защо й направи това?
— Исках да видя дали ще се счупят.
— Едното се счупи. Когато тя се свести — ако се свести — ще видим цвета на очите й.
— Тя е изключително опасна. Прекалено опасна. Ако не бях тук да я разсея, да нахвърля Ашпул, за да я отвлека, и моя собствен Хидео, за да изхабя бомбата й, къде щяхме да сме сега? В нейна власт.
— Не, — каза Джейн Трета, — имахме Хидео. Мисля, че не разбираш доста неща за него. Тя обаче очевидно разбира.
— Нещо за пиене?
— Вино. Бялото.
Кейс се изключи.
Мелкум се беше прегърбил над пулта на „Гарвей“, набирайки командите за влизане в дока. Централният екран показваше неподвижен червен квадрат, представляващ дока на „Блуждаещ лъч“. „Гарвей“ беше по-голям зелен квадрат, който намаляваше бавно, люлеейки се от една на друга страна под командите на Мелкум. По-малък екран отляво изобразяваше как скелетите на „Гарвей“ и „Ханайва“ приближават извивката на вретеното.
— Имаме един час, приятел — каза Кейс, издърпвайки фиброоптичната нишка от Хосаката. Батериите на дека му щяха да издържат деветдесет минути, но конструктът на Платото беше допълнително натоварване. Прикрепи с бързи, механични действия конструкта към дъното на дека с микропорова лента. Покрай него преплува коланът на Мелкум. Кейс го улови, откачи двете амортизационни корди с вакуумните вендузи и щракна едната ключалка около другата. След това притисна вендузите от двете страни на дека и завъртя лостчето, създаващо вакуум. Остави дека, конструкта и импровизираната презрамка да висят пред него и се напъха в коженото си яке, проверявайки съдържанието на джобовете. Паспортът, който ме беше дал Армитаж, банковият чип на същото име, кредитният чип, който беше използвал, когато влезе в Свободната станция, двата дерма бетафенетиламин, които беше купил от Брус, пачка Нови Йени, половин пакет Йехеюан, и шурикенът. Метна чипа за Свободната станция през рамо и го чу как траква в корпуса на руския въздушен филтър. Готвеше се да направи същото и със стоманената звезда, но отскочилият кредитен чип го удари по темето, превъртя се към тавана и мина покрай лявото рамо на Мелкум. Ционитът прекъсна пилотирането и хвърли поглед назад към Кейс. Той погледна шурикена, след това го набута в задния си джоб, чувайки как шевовете се късат.