— Пропусна Млък, мъжки — каза Мелкум. — Млък казва мотаел охраната заради „Гарвей“. „Гарвей“ влиза като друга лодка, някаква дето чакат от Вавилон. Млък предава кодове вместо нас.
— Предвижда ли се да носим костюми?
— Много тежки. — Мелкум сви рамене. — Стой в мрежата докат’ ти кажа. — Той набра завършващата серия команди и сграбчи износените розови дръжки от двете страни на навигационния пулт. Кейс видя как зеленият квадрат се сви с последните няколко милиметра, нужни, за да пасне точно върху червения. На по-малкия екран „Ханайва“ наведе нос, за да избегне извивката на вретеното, и бе захваната. „Гарвей“ все още висеше под нея като уловена личинка. Влекачът издрънча и потрепери. Две стилизирани ръце се протегнаха, за да уловят стройната, подобна на оса форма. „Блуждаещ лъч“ протегна опипващ жълт правоъгълник, заобикаляйки „Ханайва“, за да достигне „Гарвей“.
Откъм носа, зад люлеещите се ивици уплътнител, се дочу драскащ звук.
— Мъжки, — каза Мелкум, — вече имаме гравитация. — Дузина дребни предмети се удариха в пода на кабината едновременно, сякаш привлечени натам от магнит. Кейс изхърка, когато вътрешностите му бяха издърпани от положението, което заемаха. Декът и конструктът тупнаха болезнено в скута му.
Вече бяха прикрепени към вретеното, и се въртяха заедно с него.
Мелкум разпери ръце, отърси напрежението от раменете си и махна торбестата си мрежа за коса, разтърсвайки кичури.
— Давай сега, мъжки, щом разправяш времето толкоз ценно.
19
Вила „Блуждаещ лъч“ беше паразитна структура, припомни си Кейс, излизайки покрай висулките уплътнител, през предния люк на „Маркус Гарвей“. „Блуждаещ лъч“ смучеше въздух и вода от Свободната станция, и нямаше собствена екосистема.
Свързващата тръба, която докът беше протегнал, беше по-сложна версия на онази, през която той се беше промъкнал, за да стигне до „Ханайва“, предназначена за използуване при ротационната гравитация на вретеното. Гофрираната тръба беше съставена от съединени хидравлични части, и във всеки сегмент имаше пръстен от твърда, грапава пластмаса. Пръстените служеха като пръчки на стълба. Проходът се извиваше около „Ханайва“, беше хоризонтален там, където се свързваше с люка на „Гарвей“, но завиваше остро нагоре и наляво, изисквайки вертикално катерене около извивката на корпуса на яхтата. Мелкум вече се провираше през пръстените, издърпвайки се нагоре с лявата си ръка. Дясната беше заета от ремингтона. Носеше изцапани стари торбести работни панталони, зеленото мушамено яке без ръкави и чифт парцаливи брезентови гуменки с яркочервени подметки. Всеки път, когато той се покатереше на следващ пръстен, тръбата леко се изместваше.
Закопчалките на импровизираната презрамка на Кейс се впиваха в рамото му под тежестта на Оно-Сендая и на конструкта на Платото. Единственото, което той усещаше в момента, беше страх. Общо изтръпване. Отблъсна го, заставяйки се да си припомни лекцията на Армитаж за вретеното и за вила „Блуждаещ лъч“. Започна да се изкачва. Екосистемата на Свободната станция беше ограничена, но не затворена. Цион беше затворена система, способна да действува в течение на години без доставка на материали отвън. Свободната станция произвеждаше собствени въздух и вода, но зависеше от непрекъснатите доставки на храна и от постоянното подхранване на почвата. Вила „Блуждаещ лъч“ не произвеждаше абсолютно нищо.
— Мъжки, — каза спокойно Мелкум, — давай нагоре, след мен.
Кейс се провлече странешком по кръговата стълба и се изкатери по последните няколко пръстена. Проходът опираше в гладък, леко изпъкнал люк с диаметър около два метра. Хидравличните сегменти на тръбата изчезваха в гъвкави гнезда, вградени в люка.