— И какво сега…
Устата на Кейс се затвори, когато капакът отскочи настрани и слабата разлика в налягането духна фин прах в очите му.
Мелкум се преметна през ръба, и Кейс чу тихия звук на освобождаване на предпазителя на Ремингтона.
— Мъжки, ти си, дето бързаш — прошепна той.
Кейс тупна до него.
Капакът се намираше в средата на кръгло, сводесто помещение, покрито със сини грапави пластмасови плочки. Мелкум го дръпна, посочи с ръка, и той видя монитор, вграден в извитата стена. На екрана му висок младеж с чертите на Тесие-Ашпул изтупваше нещо от ръкавите на тъмното си официално сако. Стоеше до съвсем същия люк, в съвсем същата стая.
— Съжалявам много, сър — каза някакъв глас от високоговорител над люка. Кейс погледна нагоре. — Очаквахме ви по-късно, на осевия док. Един момент, моля.
Младежът на екрана кимна нетърпеливо.
Мелкум се извъртя с оръжието в ръка към отворилата се вляво от тях врата. Дребничък евроазиат в оранжев работен костюм влезе през нея и ги зяпна. Отвори уста, но от нея не излезе нито звук. След това я затвори. Кейс метна поглед към монитора. Празен.
— Кои…? — измънка човекът.
— Растафарианската пехота — изправи се Кейс. Кибердекът го тупна по хълбока. — Имаме спешна нужда да се включим в системата ви за охрана.
Човекът преглътна.
— Това проверка ли е? Проверка на лоялността. Трябва да е проверка на лоялността. — Той избърса дланите си в крачолите на оранжевия костюм.
— Не, мъжки, истинско. — Мелкум се измъкна от нишата, където се беше мушнал, и насочи Ремингтона към лицето на евроазиата. — Мърдай.
Те последваха човека през вратата в коридор, чиито излъскани бетонни стени и неравен от натрупаните килими под бяха отлично познати на Кейс.
— Хубави парцали — каза Мелкум, бутайки мъжа в гърба. — Мирише на черква.
Стигнаха до друг монитор, древен „Сони“, монтиран над пулт с клавиатура и сложен набор от куплунги за включване. Екранът светна в момента, когато те спряха, и Финландецът се ухили към тях от помещение, което приличаше на приемната на Филмстудио Холографикс.
— Добре. Мелкум завежда този тук долу до отворената преходна камера и го бутва там. Аз ще я заключа. Кейс, на теб ти трябва петият куплунг отляво, най-горния капак. В чекмеджето под пулта има адаптори. Нужен е Оно-Сендай двайсет-точка към Хитачи-четиридесет.
Докато Мелкум отведе пленника си, Кейс коленичи и зарови из набора куплунги. Накрая намери нужния, включи дека към адаптора и спря за момент.
— Трябва ли да изглеждаш така, приятел? — запита той лицето на екрана. Финландецът беше заменен линия по линия от изображението на Лони Зоун на фона на подкожушени японски плакати.
— Каквото ти душа иска, готин — проточи Зоун. — Просто намекни на Лони…
— Не — каза Кейс. — Използвай Финландеца. — И докато изображението на Зоун изчезваше, той пъхна адаптора Хитачи в куплунга му и постави тродите на челото си.
— Къде те нямаше? — запита Платото и се разсмя.
— Казах ти да не го правиш — рече Кейс.
— Майтап, момче, — отвърна конструктът, — стоп време за мен. Я да скив к’во става…
Програмата на Куанг беше зелена, точно в оттенъка на леда на Т-А. Докато Кейс гледаше, тя ставаше все по-непрозрачна, въпреки че все още виждаше ясно акулоподобното черно огледално нещо, когато погледнеше нагоре. Линиите на пречупване и халюцинациите бяха изчезнали, и нещото изглеждаше също така реално както и „Маркус Гарвей“, безкрил античен изтребител с гладки, покрити с черен хром стени.
— Екстра — каза Платото.
— Точно — потвърди Кейс и превключи.
… такива неща. Съжалявам — говореше Джейн Трета, докато превръзваше главата на Моли. — Медицинският блок казва, че няма смазване, няма невъзвратимо увреждане на окото. Сигурно не си го познавала много добре, преди да дойдеш тук?
— Не го познавах изобщо — каза изтощено Моли. Лежеше по гръб на високо легло или облицована маса. Кейс не можеше да усети счупения крак. Синестетичният ефект на първата инжекция като че ли беше преминал. Черната топка беше изчезнала, но дланите й бяха вързани с меко въже, което той не можеше да види.
— Той иска да те убие.
— Ще му се. — Моли се загледа в грубия таван, близо до силна лампа.
— Не мисля, че искам да му го позволя — каза Джейн Трета, и Моли болезнено обърна глава, за да погледне в тъмните очи.
— Не си играй с мен.
— Мисля, че може би ми харесва — каза Джейн Трета, и се наведе да целуне челото й, отмятайки косата назад с топла длан. По безцветната й джелаба имаше капки кръв.