Той поклати глава.
— Не. Остани, не ми пречиш.
Кейс нагласи черната разтегателна лента напряко на челото си, като внимаваше да не размести плоските дерматроди Сендай. Загледа се в кибердека, който лежеше в скута му, но пред очите му изплува витрината на магазина в Нинсей. Там, зад стъклото, хромираният шурикен искреше с отразена неонова светлина. Кейс вдигна поглед. Беше окачил нейния подарък на стената, точно над монитора, забоден с жълто кабърче през дупката в средата.
Затвори очи.
Напипа ръбестото копче за включване.
Мракът зад стиснатите му клепачи се обагри в кърваво червено; откъм пределите на пространството заприиждаха концентрични сребърни пръстени; покрай него изскачаха всевъзможни хипнотични образи, които тутакси отминаваха като на филм, който е монтиран от случайно подбрани кадри. Символи, фигури, лица — размазан, фрагментиран калейдоскоп от визуална информация.
Сега, молеше се Кейс, сега…
Появи се сив диск, сив като небето над Чиба.
Сега…
Дискът започна да се върти, все по-бързо и по-бързо, превърна се в сфера, оцветена в по-бледо сиво. Тя се разширяваше…
Разля се, разцъфна специално заради него — един течен вариант на оригами с неонов блясък, разгъна се неговият извечен дом, неговата родна страна, подобно на тримерна шахматна дъска, която свършваше в безкрая. Прогледна вътрешното му око и Кейс видя стъпаловидната пурпурна пирамида на Централното управление по атомна енергия на Източното крайбрежие, която искреше с огнен блясък отвъд зелените кубове на Американска банка Мицубиши. Още по-нататък в далечината се извисяваха спираловидните форми на военните системи — недостижими за Кейс навеки.
Някъде съвсем другаде Кейс се смееше — насред боядисаното в бяло таванско помещение, докато с далечни пръсти галеше кибердека и докато поток от сълзи на облекчение се стичаше по лицето му.
Моли я нямаше, когато Кейс свали тродите. Таванът тънеше в мрак. Провери колко е часът и се оказа, че е прекарал в киберпространството цели пет часа. Вдигна Оно-Сендая и го постави върху едно от новите бюра, после се стовари напреко на леглоплочата, като придърпа черния копринен спален чувал на Моли и завря глава под него.
Алармената уредба, прикрепена към стоманената огнеупорна врата, избибка два пъти.
— Иска се достъп — каза устройството. — Субектът е разпознат от програмата.
— Пусни го да влезе тогава — Кейс смъкна коприната от лицето си и седна. Очакваше да се появи Моли или Армитаж.
— Господи — долетя някакъв дрезгав глас, — знам, че оная кучка може да вижда на тъмно… — Дребна, набита фигурка прекрачи прага и затвори вратата. — По-добре светни лампите.
Кейс се смъкна от леглото и напипа старомодния ключ.
— Викат ми Финландеца — каза Финландеца и направи гримаса, с която предупредаваше Кейс да не се издаде.
— Кейс.
— Драго ми е да те видя. Бачкам по поддръжката на хардуера при твоя шеф.
Финландеца измъкна пакет Партагас от единия си джоб и запали цигара. Стаята се изпълни с миризмата на кубински тютюн. Мъжът отиде до бюрото и хвърли един поглед на Оно-Сендая.
— Изглежда ценен. В близко време ще го оправя. Ето ти всъщност проблема, момче — той извади от вътрешния джоб на сакото си омърлян плик опаковъчна хартия, тръсна пепел на пода, после измъкна от плика някакъв простоват на вид черен правоъгълник. — Проклетите заводски прототипи — изръмжа той и хвърли предмета на масата. — Пускат ги в тия въглеродни отливки, човек не може да стигне до тях с лазер, без да ги изпържи отвътре. Застраховани са против рентген, ултраскан и кой знае още какво. Ще пробием, ама тия срам нямат.
Финландеца сгъна плика много грижливо и го прибра обратно в сакото.
— Какво е това?
— По принцип е тригерен прекъсвач. Ако го монтираш на твоя Сендай ей тука, получаваш достъп до живи или записани симстимове, без да ти се налага да се изключваш от мрежата.
— За какво ми е?
— Нямам представа. Обаче в момента подготвям за Мол радиопредавателна екипировка, та може би твойта задача ще е да имаш достъп до нейния сензориум — Финландеца се почеса по брадичката. — Значи на теб ти се пада да разбереш дали ония дънки са наистина толкова тесни, а?
4
Кейс седеше в таванското помещение с препасани през челото дерматроди и се съсредоточаваше върху прашинките, които танцуваха в размитата слънчева светлина, проникваща през мрежата над главата му. В единия ъгъл на монитора се сменяха намаляващи цифри.
Жокеите не се захващат със симстимове, мислеше си той, това е играчка за плътта. Той знаеше, че тродите, които използува, и малката пластмасова тиара, прикачена към симстимовия кибердек, са принципно едно и също, и че мрежата на киберпространството всъщност е драстично опростяване на човешкия сензориум. Симстимът обаче го порази като безвъзмездно разширяване на възможностите на тялото. Разбира се, комерсиалните записи бяха редактирани, ако Тали Ишъм получи главоболие по време на някой епизод, ти не го усещаш.