Скорпионът разклати кафеникавите си нокти и претича нагоре по ръката. Краката му следяха бледите тъмни ивици на вените. Когато достигна до лакътната гънка, спря и сякаш завибрира. Ривиера издаде лек съскащ звук. Жилото се издигна, залюля се и се впи в кожата над една издута вена. Кораловата змия се отпусна, и Ривиера бавно издиша, потапяйки се в инжекцията.
След това змията и скорпионът изчезнаха, и той държеше млечнобяла пластмасова спринцовка в лявата си ръка.
— Ако Господ е създал нещо по-добро, то той го е запазил за себе си. Чувал си си този израз, Кейс?
— Аха — каза Кейс. — Чувал съм го за много различни неща. Винаги ли го обръщаш на шоу?
Ривиера се отпусна и махна еластичния турникет.
— Да. По-приятно е.
Той се усмихна. Очите му бяха станали далечни, бузите бяха порозовели.
— Имам мембрана, имплантирана точно над вената, така че не ми се налага да се тревожа за състоянието на иглата.
— Не боли ли?
Светлите очи срещнаха неговите.
— Разбира се, че боли. Това си е част от нещата, нали?
— Аз бих използвал дермове — каза Кейс.
— Прозаик — изсъска Ривиера и се разсмя, нахлузвайки бялата памучна фланелка без ръкави.
— Сигурно е гот — отбеляза Кейс и стана.
— Пробвал ли си да литваш, Кейс?
— Трябваше да се откажа.
— Свободната станция — каза Армитаж, докосвайки пулта на малкия холографски проектор „Браун“. Изображението потрепна и влезе във фокус, почти три метра от връх до връх.
— Казина. — Той посочи към едно място в конструкцията. — Хотелите, собственостте на титулованите прослойки, големите магазини се простират тук. — Ръката му се премести. — Сините области са езера. — Той отиде до един от краищата на модела. — Голяма пура. Стеснява се към краищата.
— Виждаме го чудесно — каза Моли.
— Ефект като планина при стесняването. Почвата като че ли става стръмна, по-скалиста, но изкачването е лесно. Колкото по-нагоре се качваш, толкова по-слаба е гравитацията. Спортните съоръжения са тук горе. Ето пръстена на велодрома. — Той посочи.
— Какво? — наведе се напред Кейс.
— Карат колела — каза Моли. — Ниска грави, гуми с добро сцепление, дигат над стотака.
— Тази част не ни интересува — каза Армитаж с обичайната си абсолютна сериозност.
— По дяволите — каза Моли. — Страстна велосипедистка съм.
Ривиера се изкикоти.
Армитаж отиде до другия край на изображението.
— За сметка на тази част.
Вътрешното изображение на холограмата свършваше тук, и крайната част на вретеното беше празна.
— Това е вила „Блуждаещ лъч“. Рязко откъсване от гравитацията, всички подходи завиват обратно. Само един вход, тук, точно в центъра. Нулева гравитация.
— Какво има вътре, шефе? — наведе се напред Ривиера, проточвайки врат. Четири дребнички фигурки проблеснаха до върха на пръстите на Армитаж. Той ги плесна, като че ли бяха комари.
— Петер, — каза Армитаж, — ти ще си първият, който ще го разбере. Ще уредиш да те поканят. След като попаднеш вътре, имаш грижата да влезе и Моли.
Кейс се загледа в празнотата, изобразяваща „Блуждаещ лъч“, спомняйки си историята на Финландеца: Смит, Джими, говорещата глава и нинджата.
— Някакви детайли? — запита Ривиера. — Трябва да подготвя подходящ маскарад.
— Изучи улиците — каза Армитаж, връщайки се към центъра на модела. — Това е улица „Дезидерата“. А това е улица „Жул Верн“.
Ривиера извъртя очи.
Докато Армитаж рецитираше имената на улиците на Свободната станция, по носа, бузите и брадичката му се надигнаха дузина ярки гнойни мехурчета. Дори Моли се разсмя.
Армитаж спря и ги изгледа със студените си празни очи.
— Извинявам се — каза Ривиера, и мехурчетата се пукнаха и изчезнаха.
Кейс се събуди някъде през втората половина на времето за сън и усети Моли, свита до него на темперопора. Усещаше напрежението й. Беше объркан. И когато тя скочи, внезапната бързина на движението го вцепени. Тя профуча нагоре, през листа жълта пластмаса преди той да успее да разбере, че го е срязала.
— Не мърдай, приятел.
Кейс се претърколи и пъхна глава през прореза в пластмасата:
— К’во…?
— Млък.
— И ти, мъжки — обади се глас на ционит. — Викни ги, Котешко око, викни ги, Ходещ Бръснач. Мелкум ми викат, сестро. Братята искат да приказват с теб и жокея.
— Какви братя?
— Основателите, мъжки. Старейшините на Цион, разбираш…
— Отворим ли капака, светлината събужда шефа — прошепна Кейс.
— Затъмни го тогава. Веднага — каза човекът. — Елате. Отиваме при Основателите.