— Цион предложи да го използваме. Добро прикритие за придвижването. Имам по-голяма яхта наблизо, но влекачът беше приятно хрумване.
— А аз? — запита Моли. — На опера ли ще ходя днес?
— Искам те на оня край на оста. Да се поупражняваш в нула-г. Утре може да потрябва да потеглиш в обратното направление.
„Блуждаещ лъч“, помисли Кейс.
— Колко скоро? — запита той, срещайки бледия поглед.
— Скоро — каза Армитаж. — Действай, Кейс.
— Мъжки, екстра го даваш — каза Мелкум, помагайки на Кейс да се измъкне от червения скафандър „Саньо“. — Аерол вика, че го даваш екстра.
Аерол го беше изчакал в един от спортните докове към края на вретеното, близо до оста на безтегловността. За да стигне дотам, Кейс се беше спуснал до външната обвивка с асансьор и се беше качил на минатюрно индукционно влакче. Със стесняването на диаметъра на вретеното гравитацията намаляваше. Някъде над него, пресмяташе той, трябва да бъдат планините, по които се изкачваше Моли, велосипедната писта, изстрелващите устройства за делтапланери и миниатюрни микропланери.
Аерол го беше прекарал до „Маркус Гарвей“ със скутерна рамка с химически двигател.
— Преди два часа дойде пратка вавилонски радости за теб — каза Мелкум. — Хубавка яхта с японче на нея, лъскавка яхта.
Освободил се от костюма, Кейс се протегна предпазливо към Хосаката и зарови из закопчалките на мрежата.
— Добре. Дай да ги видим.
Мелкум измъкна бяла топка стиропор, малко по-малка от главата на Кейс, изрови сгъваем нож със седефена дръжка, привързан на зелена найлонова връв, от задния джоб на парцаливите си шорти и внимателно разряза бялата материя. Измъкна отвътре правоъгълен предмет и го подаде на Кейс.
— Чарк за пукало ли е, мъжки?
— Не, — отвърна Кейс, въртейки я в ръце, — но е оръжие. Вирус.
— Не на туй влекаче, мъжки — каза решително Мелкум и се пресегна към стоманената касета.
— Програма. Вирусна програма. Не може да зарази теб, нито дори софтуера ти. Трябва да я прекарам през дека, преди да може да работи върху каквото и да било.
— Добре, япончето вика, че Хосаката тук ще ти каже к’во к’во е, кат го питаш.
— Окей. Става ли да ме оставиш да пробвам?
Мелкум се отбутна настрани и отплува зад пилотския пулт, захващайки се с пистолета за уплътнител. Кейс бързо отклони поглед от плуващите ивици прозрачен уплътнител. Не знаеше защо, но нещо в тях предизвикваше отново гаденето на КАС.
— Какво е това нещо? — запита той Хосаката. — Дай отчет.
— Трансфер на данни от Бокрис Системс GmbH, Франкфурт, съобщава в кодирано предаване, че съдържанието на пратката е проникваща програма Куанг Степен Марк Единадесет. Бокрис съобщава, че свързването й към Оно-Сендай Киберпространство 7 дава пълна съвместимост и оптимални проникващи условия, в частност срещу съществуващи военни системи…
— А срещу ИИ?
— Съществуващи военни системи и изкуствени интелекти.
— Исусе Христе. Как го нарече?
— Куанг Степен Марк Единадесет.
— Китайско ли е?
— Да.
— Край. — Кейс прикрепи касетата с вируса отстрани на Хосаката със сребрист скоч, спомняйки си разказа на Моли за деня, прекаран в Макао. Армитаж е бил прекосил границата в Жонгшан.
— Включване. — Беше му дошла нова идея. — Кой е собственикът на Бокрис, ония от Франкфурт?
— Изчакайте орбитално препредаване — каза Хосаката.
— Кодирай го. Стандартен търговски код.
— Изпълнено.
Той потропа с длани по Оно-Сендая.
— Райнхолд Сайънтифик A. G., Берн.
— Пак заявка. Кой притежава Райнхолд?
Бяха нужни още три стъпала на стълбичката, за да достигне до Тесие-Ашпул.
— Дикси, — включи се той, — какво знаеш за китайските вирусни програми?
— Нито бъкел.
— Да си чувал някога за степенна система на име Куанг, Марк Единадесет?
— Не.
Кейс въздъхна.
— Добре, намерил съм една удобна китайска ледотрошачка, касета за еднократно използване. Едни хора от Франкфурт разправят, че можела да среже ИИ.
— Може би. Сто на сто, ако е военна.
— Изглежда като да е. Дикс, чуй ме и ми помогни с познанията си, става ли? Армитаж като че ли подготвя атака срещу един ИИ, който принадлежи на Тесие-Ашпул. Машината е в Берн, но е свързана с друга в Рио. Онази от Рио именно те е платосала оня път. Изглежда че са свързани с вила „Блуждаещ лъч“, домът на Тесие-Ашпул, към края на вретеното, и се предвижда ние да си пробием пътя вътре с китайската ледотрошачка. Така че ако Ледомлък стои зад цялата тази работа, той ни плаща да го изгорим. Самоизгаря се. Също така, нещо, което нарича себе си Ледомлък, се опитва да ме подработи на своя страна, да ме накара може би да се справя с Армитаж. Какво точно става?