Когато отново стана способен да погледне на друга посока, да спусне очи, той видя, че всяко друго лице по улицата е обърнато нагоре, че разхождащите се туристи се наслаждават на чудото. И когато светлините в небето изгаснаха, продрана наздравица се надигна от „Жул Верн“ и отекна от терасите и подредените балкони от лунен бетон.
Някъде започна да звъни камбаната на часовник. Някаква древна европейска мелодия.
Полунощ.
Той се разхожда до сутринта.
Въодушевлението отлиташе. Хромираният скелет ръждясваше с всеки нов час, плътта се материализираше, дрогираното усещане за нея отстъпваше място на реалното месо на неговото тяло. Не можеше да мисли. Това му харесваше много — да бъде в съзнание и да не може да мисли. Като че ли се превръщаше във всяко нещо, което видеше: паркова пейка, облак бели мушички около античен уличен фенер, автомат-градинар на черно-жълти ивици.
Холографският запис на изгрев пропълзя по Ладо-Ачезоновата система, розов и пламтящ. Кейс се насили да хапне омлет в едно кафе на „Дезидерата“, да пие вода и да изпуши последните си цигари. Полянката на покрива на „Интерконтинентал“ гъмжеше от хора, докато той я пресече. Тълпата се беше съсредоточила под ивичестите чадъри върху ранната си закуска от кафе и кроасани.
Гневът все още беше жив. Беше все едно да са те цапнали в някоя алея, и като се събудиш, да откриеш, че портмонето ти си е в джоба, непипнато. Той се грееше на него, неспособен да му даде име на обект.
Взе асансьора надолу до своя етаж и зарови из джоба си за кредитния чип от Свободната станция, който му служеше като ключ. Сънят вече беше реален, беше нещо, което той можеше да направи. Да легне на темперопора с цвят на пясък и да се потопи отново в мрака.
Те го чакаха там, тримата. Безупречните им бели спортни дрехи и орнаментен тен подчертаваше ръчно изработения органичен шик на обзавеждането. Момичето седеше на диван с драпирана покривка, и до нея, върху плетката, изобразяваща листо, лежеше автоматичен пистолет.
— Тюринг — каза тя. — Арестуван сте.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
НАБЕГЪТ В „БЛУЖДАЕЩ ЛЪЧ“
13
— Името ви е Хенри Дорсет Кейс. — Тя изреди годината и мястото му на раждане, неговият ЕГН в СОБА и ред имена, които той постепенно разпозна като псевдоними, използувани преди.
— Отдавна ли ме чакате? — Той видя, че съдържанието на чантата му е пръснато по леглото и непраните дрехи са сортирани по вид. Шурикенът лежеше върху имитиращата пясък темперопяна отделно, между джинсите и бельото.
— Къде е Колодни? — Двамата мъже седяха от двете страни на кушетката. Ръцете им бяха скръстени на загорелите гърди, на вратовете им висяха еднакви златни верижки. Кейс ги огледа и забеляза, че младостта им е само фалшификат, забележим по издайническото загрубяване на кокалчетата на пръстите — нещо, което хирурзите не можеха да оправят.
— Какъв Колодни?
— Така е записана в регистъра. Къде е?
— Де да знам. — Той отиде до барчето и си наля чаша минерална вода. — Изфиряса.
— Къде бяхте тази нощ, Кейс? — Момичето вдигна пистолета и го постави в скута си, без да го насочва към него.
— „Жул Верн“, няколко бара, натрясках се. А вие? — Краката му бяха омекнали. Минералната вода беше топла и безвкусна.
— Мисля, че не осъзнавате положението си — каза човекът отляво, измъквайки пакет „Житан“ от нагръдния джоб на бялата си мрежеста блуза. — Вие сте обвиняем, г-н Кейс. Обвиненията се въртят около конспириране с цел подсилване на изкуствен интелект. — Той измъкна златна запалка „Дънхил“ от същия джоб и я завъртя в ръка. — Човекът, когото наричате Армитаж, вече е арестуван.
— Корто?
Очите на мъжа се разшириха.
— Да. Откъде знаете, че името му е това?
— Не помня — отговори Кейс.
— Ще си спомните — каза момичето.
Имената, може би работни, бяха Мишел, Ролан и Пиер. Пиер, реши Кейс, ще играе Лошото Ченге; Ролан ще взема страната на Кейс, ще демонстрира известна симпатия — изрови неотварян пакет „Йехеюан“, когато Кейс отказа „Житан“ — и като цяло ще бъде контрапункт на студената враждебност на Пиер. Мишел ще бъде Записващият Ангел, и ще коригира от време на време насоката на разпита. Беше сигурен, че един от тях е свързан към аудио, много вероятно и към симстим, и каквото и да каже или да направи той сега, ще бъде юридическо доказателство. Доказателство за какво, запита се той през смилащата го абстиненция.