Знаейки, че той не разбира техния френски, те разговаряха помежду си свободно. Или поне изглеждаше така. Той улови доста познати неща: имена като Поли, Армитаж, Sense/Net, Пантери-Модерни стърчаха като айсберги от развълнуваното море от парижки френски. Но не беше никак изключено имената да са споменати само за да ги чуе той. Винаги наричаха Моли Колодни.
— Казваш, че са те наели за набег, Кейс — започна Ролан. Говореше бавно, стараейки се да създава впечатление за логичност. — И че не знаеш срещу каква цел. Не е ли това необичайно в твоя бизнес? Възможно е след като проникнеш през защитата да се окаже, че не можеш да извършиш исканото действие, нали? А определено действие ще се изисква, нали? — Той се приведе напред, лакти на шаблонираните кафяви колене, длани, протегнати, за да посрещнат обяснението на Кейс. Пиер се разхождаше из стаята, от прозореца към вратата и обратно. Мишел е свързаната, реши Кейс. Очите й не го изпускаха нито за момент.
— Мога ли да нахлузя нещо? — запита той. Пиер беше настоял да го съблекат, претърсвайки джобовете на джинсите му. Сега той седеше гол на плетено столче, и бялото му стъпало личеше издайнически.
Ролан запита Пиер нещо на френски. Пиер, отново до прозореца, гледаше през малък плосък бинокъл.
— Non — отвърна той разсеяно, и Ролан сви рамене, вдигайки вежди към Кейс. Кейс реши, че е добре да се усмихне. Ролан върна усмивката.
Най-старият ченгежийски номер в учебниците, мислеше си Кейс.
— Скив, — каза той, — зле ми е. Тряснах се с една скапана дрога в един бар, загрявате ли? Искам да се опна. Държите ме. Казвате, че сте хванали Армитаж. Идете и разпитайте него тогава. Аз съм просто наемен бачкатор.
Ролан кимна.
— А Колодни?
— Тя беше с Армитаж, когато ме нае. Просто мускул, бръсначка. Доколкото аз знам. А знам малко.
— Знаеш, че истинското име на Армитаж е Корто — каза Пиер. Очите му все още бяха скрити зад меките пластмасови окуляри на бинокъла. — Как си го научил, приятелче?
— Сигурно го е споменавал — отвърна Кейс, съжалявайки за пропуска си. — Всеки си има по някое име в повече. Твоето да не би да е Пиер?
— Знаем, че си бил оправен в Чиба, — намеси се Мишел, — и това беше може би първата грешка на Ледомлък. — Кейс я изгледа с цялото безразличие, на което беше способен. Това име не беше споменавано до момента. — Лечението, приложено върху теб, доведе до това, че собственикът на клиниката заяви седем основни патента. Знаеш ли какво означава това?
— Не.
— Означава, че собственикът на нелегална клиника в град Чиба сега притежава контролните пакети на три големи консорциума за медицински изследвания. Това нарушава нормалния ход на нещата, ако разбираш. Привлича вниманието. — Тя скръсти загорелите си ръце върху малките, остри гърди и се облегна на везаната облегалка. Кейс се чудеше на колко ли години е. Казват, че възрастта винаги си личала по очите, но той никога не беше успявал да я различи. Зад розовия кварц на очилата на Джули Дийн гледаха очи на разсеян десетгодишен хлапак. В Мишел нямаше нищо старо освен кокалчетата на пръстите. — Проследихме ви до Спрол, изгубихме ви отново, след това ви открихме, когато отлитахте за Истанбул. Върнахме се обратно, проследихме ви по мрежата, разбрахме, че вие сте организирали историята в Sense/Net. Те с удоволствие ни помогнаха. Направиха инвентаризация по наша молба. Откриха, че конструктът с личността на Маккой Поли липсва.
— В Истанбул беше лесно — каза Ролан почти с извинение. — Жената беше отчуждила контактите на Армитаж с тайната полиция.
— И след това дойдохте тук — добави Пиер, пъхвайки бинокъла в джоба на шортите си. — Зарадвахме се.
— На шанса да си подобрите тена ли?
— Знаеш какво имаме предвид — каза Мишел. — Ако смяташ да претендираш, че не знаеш, само ще си усложниш живота. Съществува едно такова нещо като екстрадиране. Ще се върнеш с нас, Кейс, както и Армитаж. Къде обаче ще отидем? В Швейцария, където ще бъдеш просто пешка в делото срещу един изкуствен интелект? Или в льо СОБА, където ще бъде доказано, че си участвувал не само в незаконен достъп до данни и кражба, но и в терористичен акт, коствал четиринадесет невинни живота? Изборът е твой.
Кейс измъкна цигара от пакета „Йехеюан“; Пиер му я запали със златната „Дънхил“.
— Ще те защити ли Армитаж?
Въпросът беше подчертан от рязкото щракване на лъскавите челюсти на запалката.