— Ако тая гадост се продаваше, ние трябваше да просим — каза Кейс.
— Ще ти се. Пак ти ще я завираш в черния лед, кой друг?
— Сигурно.
Току-що на далечния край на една от арките се беше появило нещо малко и определено негеометрично.
— Дикси…
— Да, виждам. Но да вярвам ли…
Кафеникава точка, подобна на мушица на фона на зелената стена на модула на Т-А. Тя започна да се приближава по моста, изграден от Куанг Степен Марк Единадесет, и Кейс забеляза, че тя крачи. Когато се доближи, зелената част на арката се удължи, и полихромът на вирусната програма се засвива обратно на няколко стъпки пред напуканите черни обувки.
— Свалям капа, шефе — каза Платото, когато дребничката, омачкана фигура на Финландеца изглеждаше на няколко метра от тях. — Като жив не бях виждал такъв майтап. — Но ужасяващият не-смях го нямаше.
— Никога не съм го правил преди — отговори Финландецът, показвайки зъби, с ръце в джобовете на излинялото си сако.
— Ти уби Армитаж — каза Кейс.
— Корто. Да. Армитаж вече не съществуваше. Трябваше. Знам, знам, искаш си ензима. Добре. Смъкни волтажа. Първо на първо, Армитаж го получи от мен. В смисъл, че аз му казах какво да използва. Но мисля, че е по-добре да си продължим сделката. Имаш достатъчно време. Ще ти го дам. Само още час-два, окей?
Финландецът запали една Партагас, и Кейс се загледа как синият дим се вие из киберпространството.
— Вие, хората, сте ми проблем — каза Финландецът. — Вземи Платото — ако всички бяхте като него, щеше да е много просто. Той е конструкт, просто платка ROM, така че винаги прави каквото предвиждам. Обаче предвижданията ми сочеха, че Моли няма особени шансове да се изръси точно на сцената на великото прощаване на Ашпул, например. — Той въздъхна.
— Защо той се самоуби? — запита Кейс.
— Че защо човек се самоубива? — сви рамене фигурата. — Предполагам, че ако някой изобщо знае, това съм аз, но биха ми потрябвали около дванадесет часа, за да обясня различните фактори от неговата история, и как те си взаимодействат. Той още отдавна беше готов да го направи, но все се завираше във фризера вместо това. Боже, че досаден стар мръсник. — Лицето на Финландеца се сбръчка от отвращение. — Всичко е вързано предимно с това защо той уби жена си, ако го искате с две думи. Но това, което го бутна оттатък ръба, за добро на всички, е че малката Джейн Трета намери начин да разбъзика програмата, която контролираше криогенната му система. И то трудно забележим. Така че всъщност тя го уби. Освен че той смята, че сам се е убил, и твоята приятелка, ангелът на отмъщението, смята, че тя го е очистила, като му е напълнила очната ябълка със сок от мекотели. — Финландецът запрати угарката си надолу през мрежата. — Е, всъщност предполагам, че точно аз дадох на Джейн Трета идейката, мъничко от старото ноу-хау, загряваш?
— Ледомлък, — каза Кейс, подбирайки думите си внимателно, — ти ми каза, че си просто част от нещо друго. По-късно ми каза, че ти няма да съществуваш повече, ако набегът успее и Моли пъхне думата в правилния куплунг.
Аеродинамичният череп на Финландеца кимна.
— Е, добре, с кого тогава ще имаме работа? Ако Армитаж е мъртъв, и ти вече няма да съществуваш, кой точно ще ми каже тогава как да изкарам тези проклети торбички с отрова от себе си? Кой ще изкара Моли оттам? Имам предвид, какво точно се предвижда да се случи с нас, след като ти махнем блокажите?
Финландецът измъкна дървена клечка за зъби от джоба си и я огледа преценяващо, както хирург оглежда скалпела си.
— Добър въпрос — каза той накрая. — Знаеш ли какво е сьомга? Вид риба… Тези риби са принудени да плуват нагоре по течението. Загряваш?
— Не.
— Ами и аз също изпитвам принуждение. И не зная защо. Ако трябваше да те запозная с личните си разсъждения по въпроса, нека ги наречем предположения, би отнело няколко твои живота. Защото съм му хвърлил маса мислене. И просто не знам. Но свършим ли тая работа, ако я свършим добре, ще стана част от нещо по-голямо. Много по-голямо. — Финландецът хвърли поглед нагоре и наоколо към мрежата. — Но тези части от мен, които сега съм аз, също ще бъдат в него. И ти ще си получиш обещаното.
Кейс се бореше с откаченото желание да тракне преден ход и да стисне гърлото на фигурата, точно над неугледния възел на ръждивата вратовръзка.
— Е, късмет тогава — каза Финландецът, обърна се с ръце в джобовете и се заизкачва обратно по зелената арка.
— Ей, задник такъв — обади се Платото, когато Финландецът вече беше направил десетина крачки. Фигурата му спря и се извърна назад. — А аз? Моята заплата?