— Кейс, мъжки, — каза меко Мелкум, — „Гарвей“ е влекач.
— Точно така — ухили се Финландецът.
— Разни удоволствия из големия свят отвън? — запита конструктът, когато Кейс отново се включи. — Бас държа, че поканата дойде от Ледомлък…
— Аха. Печелиш. Куанг действа ли?
— Звяр. Пълен убиец.
— Окей. Малко я вкиснахме, но действаме по въпроса.
— Нещо повече да ти се ще да ми кажеш?
— Адски бързам.
— Добре, м’че, не ме мисли мен. Така или иначе съм умрял.
— По дяволите — Кейс превключи, пресичайки дерящия нервите смях на Платото.
— Тя мечтаеше за състояние, включващо много малко от индивидуалното съзнание — говореше Джейн Трета. Беше протегнала голяма камея, едва побираща се в шепата й, към Моли. Изрязаният профил много приличаше на нейния. — Животинско блаженство. Мисля, че тя смяташе еволюцията на предния мозък за нещо като погрешна стъпка. — Тя отдръпна брошката и я заразглежда, накланяйки я, за да улови светлината под различен ъгъл. — Само в определени режими на извисяване индивидът — член на клана — би изпитвал по-болезнените аспекти на самоосъзнаването…
Моли кимна. Кейс си спомни за инжекцията. Какво ли й бяха дали? Болката все още беше там, но се усещаше като концентриран фокус от изкривени усещания. Неонови червеи, гърчещи се в бедрото й, допир на зебло, миризма на пържен крил — умът му изпита погнуса. Ако престанеше да внимава в тях, усещанията започваха да се припокриват и се превръщаха в сензорния еквивалент на статичен шум. Щом нервната й система беше в такова състояние, в какво ли щеше да е умът й?
3рението й беше ненормално ясно и ярко, дори повече от обикновено. Нещата като че ли вибрираха, всеки човек или предмет изглеждаше настроен на леко различна честота. Ръцете й, все още заключени в черната топка, лежаха на скута й. Тя седеше на един от столовете до басейна и счупеният й крак беше изпънат пред нея на възглавничка от камилска вълна. Джейн Трета, свита в твърде голяма джелаба от небоядисана вълна, седеше срещу нея на друга възглавничка. Беше много млада.
— Къде отиде той? — запита Моли. — Да се боцне ли?
Джейн Трета сви рамене под гънките на тежката бледа роба и отметна кичур черна коса настрани от очите си.
— Той ми каза кога точно да те пусна. Не искаше да ми каже защо. Всичко трябваше да бъде мистерия. Щеше ли да ни навредиш?
Кейс усети как Моли се поколеба.
— Щях да го убия. Щях да се опитам да убия нинджата. След това трябваше да говоря с теб.
— Защо? — запита Джейн Трета, пъхвайки камеята обратно в един от вътрешните джобове на джелабата. — Защо де? И за какво?
Моли като че ли изучаваше изтеглените, деликатни кости, широката уста, тесния орлов нос. Очите на Джейн Трета бяха тъмни и странно непрозрачни.
— Защото го мразя — каза тя накрая. — И това защото просто е част от това как са ми вързани жиците, какво е той и какво съм аз.
— И заради шоуто — добави Джейн Трета. — Видях шоуто.
Моли кимна.
— А Хидео?
— Защото те са най-добрите. Защото един от тях веднъж уби партньора ми.
Джейн Трета помръкна силно и вдигна вежди.
— Защото трябваше да разбера — каза Моли.
— И след това щяхме да говорим, ти и аз? Както сега? — Тъмната й коса беше съвсем права, разделена по средата, събрана назад във възел от матово сребро. — Не бихме ли могли да говорим и така?
— Махни това — вдигна пленените си ръце Моли.
— Ти уби баща ми — каза Джейн Трета. В гласа й нямаше и помен от промяна. — Гледах по мониторите. Той ги наричаше „очите на майка ми“.
— Той уби онази кукла, дето изглеждаше като теб.
— Той обожаваше артистичните жестове — отвърна тя, и край нея се появи Ривиера, светнал от дрогата, в раирания затворнически костюм, който беше носил в покривната градина на техния хотел.
— Свикваш ли? Тя е интересно момиче, нали? И аз мислех така, когато я видях за пръв път. — Той мина зад Джейн Трета. — Само че няма да стане, ако ме разбираш.
— Наистина ли, Петер? — Моли се насили да се усмихне.
— Ледомлък няма да е първият, който прави тази грешка. Да ме подцени. — Той премина по покрития с плочки ръб на басейна към бялата емайлирана маса и плисна минерална вода в тежка кристална обла чаша. — Той разговаря с мен, Моли. Предполагам, че е разговарял с всички нас. И с теб, и с Кейс, и там с каквото има да се говори у Армитаж. Той обаче не ни разбира истински. Има си своите профили, но те са само статистики. И ти може и да си статистическо животно, скъпа, и Кейс е именно такова, но аз притежавам едно качество, неизчислимо поради собствената си природа. — Той отпи.