Това е нещото, което включва противоположността на половете, получаването на наслада, продължаването на рода и чертите на неприличното — такова определение би било напълно достатъчно за всички практични нужди на живота. Но то е недостатъчно за науката. Защото благодарение на щателните изследвания, станали възможни само благодарение на пожертвователно себенадмогване, ние се запознахме с отделни групи индивиди, чийто „сексуален живот“ рязко се отклонява от обикновените представи. Едни от тези „извратени“ индивиди, така да се каже, са изключили от своята програма различието между половете. Само хората от същия пол могат да пробудят техните сексуални желания. Другият пол, особено неговите полови органи, изобщо не се явяват за тях полов обект, в някои случаи дори предизвикват отвращение. По този начин те естествено са се отказали от каквото и да било продължение на рода. Такива лица ние наричаме хомосексуалисти или инвертирани. Това са мъже и жени, доста често — но не винаги — несъмнено образовани, интелектуално развити и високо нравствени, обременени само с това съдбоносно отклонение. Чрез думите на своите научни защитници те се представят като особена разновидност на човешкия род, като „трети пол“, равноправно съществуващ наред с другите два. Може би ще ни се удаде случай да разгледаме критично техните претенции. Разбира се, те не са „елитът“ на човечеството, както обичат да казват за себе си, сред тях има поне толкова непълноценни и ненужни индивиди, както и сред нормалните в сексуално отношение хора.
Но тези извратени индивиди поне вършат със своя сексуален обект приблизително същото, което нормалните хора вършат със своя. Обаче съществуват много такива абнормални хора, чиято сексуална дейност все повече се отдалечава от това, което изглежда желано за разумния човек. По своето разнообразие и странности те могат да бъдат сравнени само с гротескните образи, нарисувани от П. Брьогел като изкушенията на св. Антоний, или с изчезналите богове и вярващи, които Флобер е накарал да преминат в дълга процесия пред набожния покаяник. Трябва да ги класифицираме така, че да не се заблудим. Разделяме ги на такива, при които, както у хомосексуалистите, е изменен сексуалният обект, и на такива, при които е променена преди всичко сексуалната цел, Към първата група се отнасят онези, които са се отказали от съединяването на гениталиите и по време на полов акт заменят гениталиите на партньора с друга част или област от тялото; при това те не се съобразяват с недостатъците на органичното устройство и преминават границата на отвращение (устата, ануса като заместители на влагалището). Към тях се отнасят и онези, които, въпреки че са запазили интереса си към гениталиите, държат на тях не заради сексуалната, а заради други техни функции, в които те участвуват поради анатомичното си устройство или поради съседство. При тях ние виждаме, че отделителните функции, които по време на възпитаването на детето се изтикват на заден план като неприлични, могат изцяло да обсебят сексуалния интерес. После следват други индивиди, които изобщо са се отказали от гениталиите като обект и са поставили на тяхно място като желан обект друга част от тялото — женска гръд, крак, плитка. След това са онези, за които частта от тялото не означава нищо, но всички желания се задоволяват от някоя част от облеклото — обувка, част от бельото. Това са така наречените фетишисти. След тях се нареждат лицата, които макар че желаят целия обект, предявяват към него напълно странни или отвратителни изисквания, дори такива, които превръщат обекта в беззащитен труп, и го правят такъв със своето престъпно насилие, за да му се наслаждават. Но стига толкова ужасии в това отношение!
Другата група перверзни индивиди се оглавява от онези, които си поставят като цел на своите сексуални желания онова, което в нормални условия представлява само встъпително или подготвително действие, а именно разглеждането и опипването на партньора или наблюдаването му по време на изпълнение на интимни дейности или разголване на части от собственото тяло, които трябва да са скрити под дрехите, със смътната надежда, че ще бъдат възнаградени със същите ответни действия. След това идва ред на загадъчните садисти, чиито нежни стремежи не познават никаква друга цел, освен да причинят на своя обект болка или мъки, започвайки от лекото унижение и стигайки до тежки телесни повреди, и като че ли за равновесие — техните антиподи, мазохистите, чието единствено удоволствие се състои в това да изпитат от любимия обект всички унижения и мъки в символична и реална форма. Има и други, при които се съчетават и преплитат няколко такива абнормалности, и накрая ние също така научаваме, че всяка от тези групи съществува в два вида, че заедно с тези, които търсят сексуално удовлетворение в реалността, има и други, които се задоволяват с това, че само си представят такова удовлетворение, хора, които изобщо не се нуждаят от реален обект, защото могат да си го заменят с фантазия.