Сега ще видите перверзиите в друга светлина и няма да можете да отречете тяхната връзка със сексуалния живот на човека, но с големи изненади, които противоречат на нравственото ви чувство. Разбира се, отначало ще бъдете склонни да оспорите всичко това: и факта, че при децата има нещо, което може да бъде наречено сексуален живот, и правилността на нашите наблюдения, и възможността в детското поведение да се открие нещо, което е родствено с това, което впоследствие осъждаме като перверзия. Затова ми разрешете отначало да обясня мотивите за вашата съпротива, а после да систематизирам нашите наблюдения. Това, че при децата липсва какъвто и да било сексуален живот — сексуална възбуда, сексуални потребности и своего рода задоволяване, и че всичко това изведнъж възниква при тях между 12-та и 14-та година, от биологична гледна точка би било — независимо от всички наблюдения — толкова невероятно, дори нелепо, колкото и да се твърди, че те се раждат без гениталии, които се появяват при тях едва по време на половото съзряване. Това, което се пробужда у тях в този период, е функцията на размножаването, която използува за своите цели вече съществуващия физически и душевен материал. Грешите, като смесвате сексуалността с продължаването на рода и по този начин си затваряте пътя към разбирането на сексуалността, перверзиите и неврозите. Но тази грешка е тенденциозна. Нейният източник, колкото и да е странно, е фактът, че вие самите сте били деца и сте изпитали върху себе си влиянието на възпитанието. Към една от най-важните задачи на възпитанието обществото трябва да отнесе намаляването, ограничението, подчиняването на сексуалния нагон, когато той внезапно се прояви под формата на стремеж за продължаване на рода, на индивидуалната воля, която е идентична със социалната повеля. Обществото е заинтересовано също така и от отлагането на неговото окончателно развитие дотогава, докато детето не достигне определена степен на интелектуално развитие, защото пълното му разгръщане практически слага край на податливостта към възпитание. В противен случай това влечение би унищожило всички прегради и би помело издигнатата с толкова труд цивилизация. А неговото укротяване никога няма да стане лесно, то протича ту твърде зле, ту твърде добре. Мотивът на човешкото общество се оказва в крайна сметка икономически; тъй като не разполага с достатъчно жизнени средства, за да издържа своите членове без техния труд, то трябва да ограничи броя на своите членове, а енергията им да бъде отклонена от сексуална дейност и насочена към труда. Вечна, исконна и съществуваща и до ден-днешен жизнена необходимост.
Опитът трябва да е показал на възпитателите, че задачата да направят сексуалната воля на новото поколение послушна, е разрешима само в случай, че върху нея започнат да действуват своевременно, преди да е настъпила бурята на половата зрялост, с намесата още в сексуалния живот на децата, който подготвя нейната поява. За тази цел на детето се забранява и му се отнема желанието му за всички инфантилни сексуални прояви; поставя се идеалната цел животът на детето да бъде направен асексуален, с течение на времето се стига най-накрая до положението да го смятат наистина за асексуален и после науката провъзгласява това за своя теория. За да не се изпадне в противоречие със своята вяра и със Своите възгледи, сексуалната дейност на детето не се забелязва, а това не се постига лесно, или в науката се задоволяват с това, че я разглеждат по друг начин. Детето се приема за чисто, невинно, а който го описва по друг начин, той, като гнусен злодей, е обвинен в оскърбяване на най-нежните и святи чувства на човечеството.
Децата са единствените, които не признават тези условности. Те с цялата си наивност заявяват животинските си права и непрекъснато доказват, че тепърва им предстои да извървят пътя към чистотата. Твърде впечатляващо е, че отрицателите на детската сексуалност не правят никакви отстъпки по отношение на възпитанието, а по най-строг начин преследват именно проявата на отричаното от тях под названието „лоши детски навици“. Голям теоретичен интерес представлява също така фактът, че периодът от живота, който се намира в най-рязко противоречие с предразсъдъка за асексуалността на детството, а именно детските години до пет или шест години, след това при по-голяма част от хората се обвива с амнестично покривало, което може да бъде разкъсано напълно само от аналитичното изследване, но което до този момент е проницаемо за отделни структури на съновиденията.