Зная, че доста отдавна ви се иска да ме прекъснете и да ми извикате: „Стига гадости! Ходенето по голяма нужда било извор на сексуална наслада, която още кърмачето изпитва! Изпражненията били ценност, а анусът — своего рода гениталии! Не вярваме на това, но сега разбираме защо педиатрите и педагозите са отхвърлили психоанализата и нейните резултати.“ Не, уважаеми господа. Вие просто забравихте, че моята цел беше да ви изложа фактите от инфантилния сексуален живот във връзка със сексуалните перверзии. Защо да не научите, че анусът наистина поема върху себе си ролята на влагалището по време на половия акт при много възрастни, хомосексуални и хетеросексуални? И че има много хора, които изпитват сладострастно удоволствие при дефекирането през целия си живот и го описват като особено силно? Що се отнася до интереса към акта на дефекация и удоволствието от наблюдаването на дефекацията на друг човек, то самите деца ще потвърдят това пред вас, когато станат с няколко години по-големи и могат да ви разкажат това. Разбира се, ако преди това тези деца не са били систематично плашени, защото сами разбирате, че в противен случай те няма да ви кажат нищо. Естествено не бива преди това непрекъснато да плашите децата, защото те много добре ще проумеят, че трябва да мълчат по тези въпроси. Що се отнася до другите неща, на които не искате да вярвате, насочвам ви към резултатите от анализа и непосредственото наблюдение над деца и трябва да кажа, че наистина е изкуство да не се вижда всичко това или да се вижда нещо по друг начин. Също така нямам нищо против, ако рязко ви се набива в очи родството между детската сексуалност и сексуалните перверзии. Това се разбира от само себе си; ако детето изобщо има някакъв сексуален живот, той би трябвало да има извратен характер, защото освен някои неясни намеци детето не притежава нищо, което да прави сексуалността функция за продължаване на рода. От друга страна, общата особеност на всички перверзии се състои в това, че те нямат за цел продължаването на рода. Наричаме сексуалната дейност извратена именно в този случай, когато тя се отказва от целта за продължаване на рода и се стреми към получаване на удоволствие като към независимо от това продължаване цел. Ще разберете по такъв начин, че преломът и обратът в развитието на сексуалния живот е подчиняването му на размножителната функция. Всичко, което става преди този поврат, а също и всичко, което го е избягнало, което служи само за получаване на удоволствие, придобива не особено почтеното наименование „перверзия“ и се презира като такова.
Затова ми позволете да продължа краткото изложение [на фактите] за инфантилната сексуалност. Това, което съобщих за двете органични системи (храносмилателната и отделителната), бих могъл да го допълня и по отношение на други системи. Сексуалният живот на детето се изчерпва именно с функционирането на редица частични нагони (Partialtriebe), които независимо един от друг се опитват да получат удоволствие отчасти от собственото тяло, отчасти вече от външен обект. Много скоро сред тези органи се отделят гениталиите; има хора, при които получаването на удоволствие от собствените гениталии без помощта на гениталиите на друг човек или обект продължава без прекъсване от мастурбацията на кърмачето до принудителната мастурбация в годините на половата зрялост и след това съществуват неопределено дълго и по-нататък. Впрочем с темата за онанизма няма да приключим толкова бързо; това е материал, който изисква многостранно разглеждане. Въпреки това трябва да ви кажа някои неща за сексуалното изследване (Sexualforschung) при децата. То е твърде типично за детската сексуалност и изключително значимо за симптоматиката на неврозите. Детското сексуално изследване започва много рано, понякога още преди настъпването на тригодишна възраст. То е свързано не с разликата в половете, която не представлява нищо за детето, тъй като то — поне момчето — приписва и на двата пола едни и същи мъжки гениталии. Ако след това момчето открие влагалището на малката си сестра или приятелка в игрите, то отначало се мъчи да отрече това и се опитва да не вярва на очите си, защото не може да си представи себеподобно човешко същество без тази така ценна за него част от тялото. По-късно то се плаши от това откритие и тогава предишните заплахи поради твърде интензивното занимание със своя мъничък член оказват своето въздействие. То попада под властта на кастрационния комплекс, чието образуване има голямо значение за оформянето на характера му, ако остане здраво, и за неговата невроза, ако се разболее, и за неговата съпротива, ако се подложи на аналитично лечение. За малкото момиченце знаем, че то се смята за доста ощетено поради отсъствието на големия видим пенис, завижда за това на момчето и предимно поради тази причина при него възниква желание да бъде мъж, желание, което също така се появява по-късно при неврозата, която настъпва вследствие нейния неуспех в ролята на жена. Впрочем клиторът на момиченцето в детска възраст напълно изпълнява ролята на пениса, той е носител на особена възбудимост, място, в което се постига автоеротично задоволяване. Превръщането на малкото момиче в жена до голяма степен зависи от това, дали тази чувствителност на клитора се пренася своевременно и изцяло върху входа на влагалището. В случаите на така наречената сексуална анестезия при жените клиторът упорито запазва своята чувствителност.