Този канал бе широк най-много триста крачки, но тя беше твърде уморена, за да го преплува. Носейки се по гръб, само си помагаше с редки загребвания с ръце и предпочиташе да използва повече крака.
Когато стигна до отсрещния бряг, установи, че водата е дълбока само до кръста й. Поспря се, за да възстанови дишането си и се загледа в тъмнината. Нито виждаше, нито чуваше преследвачите си. Беше ли успяла най-сетне да им се изплъзне? Ако бе така, можеше да си позволи да отдъхне и после да се върне при първия канал.
След около пет минути по нейна преценка чу тежкото дишане на двамата мъже. Отпусна се във водата почти до нивото на носа си. Едва сега ги забеляза: две тъмни сенки в тъмната нощ. Но гласовете им бяха съвсем ясни.
Между две кихания чичо й попита:
— Мислиш ли, че успяхме да им се измъкнем?
„Им?“, отбеляза тя.
— По-тихо — обади се МакКей и тя престана да ги чува.
Те останаха на брега за миг, очевидно съвещавайки се какво да правят. След това някакъв мъж, но не един от тях двамата, нещо извика. Отнякъде се разнесоха тежки стъпки и зад преследвачите й неочаквано изникнаха гигантски фигури. Чичо й и МакКей останаха като замръзнали. Междувременно на небето се появи първата по-светла „дневна“ ивица. Говорейки високо, МакКей предложи:
— Да преплуваме, а?
— Не! — отсече Уртона. — Уморих се да бягам. Ще използвам лъчемета!
Небето бързо просветляваше. Силуетите на двамата мъже и фигурите зад тях се открояваха все по-ясно, но тя си мислеше, че още не могат да я видят. Сгуши се още по-ниско, държейки с едната си ръка тревата по брега, а с другата, Рога. Сега вече можеше да се различи, че новодошлите не са никакви гиганти, а обикновени хора, яхнали лосове. Бяха въоръжени с дълги копия.
Отново чу гласа на Уртона, но думите му останаха неразбираеми. Той отправяше някакво предизвикателство. Ездачите се разделиха и няколко от тях изчезнаха зад края на брега. Тя явно смятаха да отрежат възможния път за бягство на двамата. Другите спряха покрай канала в индийска нишка.
Уртона се прицели с лъчемета и най-близките до него две животни паднаха на земята с прерязани крака. Един от ездачите плесна във водата, другият се претърколи встрани.
Разнесоха се викове. Животни и ездачи се изпокриха. Изведнъж от другата страна се появиха двамата, тръгнали да пресекат пътя. Те се разкрещяха на неразбиреам от Анана език, насочили копия точно срещу Уртона.
По-предният ездач се свлече от седлото, главата му се изтърколи по брега, а от шията на обезглавеното тяло шурна силна струя кръв. Миг по-късно падна и животното на втория, хвърляйки през себе си своя ездач. МакКей нанесе саблен удар през шията му и взе копието.
Уртона гневно извика, захвърли лъчемета и вдигна копието на обезглавения воин.
Зарядът му се бе изчерпил. Сега бяха двама срещу осем, а изходът от схватката — повече от ясен.
На брега отново се появиха силуетите на четирима ездачи. МакКей и Уртона забиха копията си в животните, които на свой ред ги изтласкаха назад в канала. Диваците слязоха и също скочиха във водата. Другите четирима останаха на брега и започнаха да окуражават събратята си.
Анана се възхити на схватката, която чичо й и помощникът му проведоха. Численото превъзходство в края на краищата си каза думата. Двамата бяха пребити и изтеглени обратно на брега. Когато се съвзеха, видяха, че ръцете им са вързани на гърба и че ездачите ги окуражават да вървят напред с безцеремонни удари с тъпия край на копията по гърба и през раменете.
Миг по-късно от полумрака се показа челото на дълъг керван. След малко можеше да се види цялата кавалкада. Няколко мъже слязоха, за да привържат мъртвите животни и труповете на хората за лосовете. Останалите пешаци се присъединиха към основната част на кервана. Труповете на животните явно щяха да послужат за храна. А може би и не само те. Уртона бе споменал веднъж, че някои от номадските племена практикуват канибализъм.
И докато чичо й и МакКей бавно минаха пред нея, тя усети нещо лепкаво да я хваща за глезена. Едва потисна вика си. Но когато усети и остри зъби да се забиват в плътта й, вече трябваше нещо да предприеме. Мушна глава под повърхността, наведе се, изтегли ножа си и няколко пъти го заби в някакво меко тяло. Пипалото се дръпна, а зъбите престанаха да се забиват. Но само миг по-късно животното се върна и атакува другия й крак.
Макар никак да не й се искаше да го прави, наложи й се да пусне Рога и убитото земноводно, за да освободи другата си ръка. Опипа пипалото, разбра къде се свързва с тялото и започна да реже с ножа. Животното изведнъж се махна, но двата й крака бяха като прегризани. Освен това налагаше се да си поеме въздух. Извади глава на повърхността предпазливо и показа само носа си. Недалече от нея изплува някакво тяло, от което бликаше тъмна кръв.