Растенията бяха към десет стъпки високи, иглолистни, с формата на коледни елхи, но с необичайно дебели дънери, изпъкнали в основите. На около две трети от височината им се виждаше редичка от очи, а по средата излизаха четири много тънки и дълги зеленикави пипала. Когато диваците наближиха, цялата горичка спря, дърветата по периферията се обърнаха на четирите си крака с „лице“ навън.
Анана бе забелязала, че недалечното стадо диви лосове, не бе обърнало на пътуващата горичка никакво внимание. Този факт несъмнено имаше някакво обяснение. А когато отрядът мина на около двайсетина стъпки от пазачите по края, тя разбра причината. От хралупите на дърветата излетяха цели потоци тежки стрели. Макар и да се намираше далече от тях, тя дочу изпускания под налягане сгъстен въздух.
От дългия си опит с тези растения, хората очевидно знаеха точния обхват на опасните стрелички. Така че останаха на минимално необходимото безопасно разстояние — тези от подветрената страна по-надалече от другарите им, застанали срещу вятъра.
Поведението им подсказа на Анана, че знаят с какви „амуниции“ разполага едно дърво. Хората викаха на висок глас някакви думи — без съмнение числа — докато яздеха в кръг. След малко вождът, който стоеше настрани и слушаше, без да взема участие, изрева заповед. Тя бе предадена по окръжността, за да разберат за нея и онези, които не можеха да го чуят. Най-близките ездачи извърнаха животните и се насочиха към края на горичката. Междувременно, с дисциплинираността на добре обучена армия, дърветата, изстреляли запасите си от стрели, отстъпиха място на стоящата зад тях редица.
Смисълът на извършващото се престрояване беше очевиден. Но ездачите се носеха на пълна скорост и хвърлиха ласата си. Няколко пропуснаха. По-голямата част от ласата обаче се обвиха къде през клон, къде през целия ствол. Лосовете изреваха, напънаха се, въжетата се обтегнаха и нещастните растения бяха съборени на земята. Ездачите пришпориха животните и не след дълго вече се намираха на безопасно разстояние извън обхвата на стрелите. Ласата бяха завързани за задната част на седлата. С изключение на едно, всички останали удържаха. Дървото, теглено от скъсаното ласо, остана да лежи на някакви десетина стъпки от горичката. Това нямаше никакво значение. То не можеше да стане обратно.
След малко животните спряха, ездачите наскачаха от тях и се приближиха до падналите дървета. Внимавайки да не бъдат заловени от някое от мятащите се пипала, те освободиха ласата си и отново яхнаха лосовете.
Операцията беше повторена успешно. Едва сега ездачите извадиха кремъчните си ножове и отсякоха с тях пипалата. Лосовете атакуваха неможещите да им причинят нищо лошо дървета. Те захапваха пипалата със зъби и с едно дръпване ги откъсваха. И докато оголваха клон след клон, стопаните им отсичаха голите клони с примитивните си, но ефективни сечива.
Цялото племе — мъже, жени и деца — се насъбра около безпомощните жертви и започна да трупа отсечените клони върху товарните шейни или да пристяга наръчи върху гърбовете на някои от лосовете.
По-късно, когато бе натрупала достатъчно богат речник, Анана попита младия Нурго дали стреличките се отровни. Той кимна утвърдително, засмя се и отговори:
— Ю, мест гуонав дендерт асесампт.
Не беше напълно сигурна дали последната дума означава „смъртоносен“ или „отровен“. Но вече нямаше никакво съмнение, че е най-добре да се стои надалече от стреличките. След като прибраха каквото могат от растенията, мъжете внимателно събраха и стреличките. Бяха дълги към една длан, не бяха дебели, в единия си край имаха някакво оперение от растителен произход, а другият беше заострен. Върхът беше покрит със синьозеленикаво вещество.
Всички стрелички или бяха положени в кожена чанта, или бяха прикрепени към върховете на копия.
Когато приключиха, керванът отново пое по пътя си. Поглеждайки назад Анана видя половината от оцелелите дървета, подредени в редица по брега на канала. От основата на всяко едно от тях излизаше дебела зеленикава тръба, спусната във водата. Другата половина от дърветата охраняваше пиещите си събратя.
— Изглежда доста си се забавлявал докато ги проектираш — обърна се Анана към Уртона.
— Наистина ми беше по-забавно да ги измисля, отколкото да ги гледам в действие — отговори чичо й. — Изобщо да проектирам целия този свят бе много по-увлекателно, отколкото да живея на него. Омръзна ми само след четири години и тогава се махнах оттук. И все пак през изтеклите десетина хиляди години се връщах, за да опресня впечатленията си за него.