След малко им развързаха краката и керванът отново потегли на път. Анана подхвана уроците си с Нурго.
Когато племето стигна до прохода, отново спряха. Нямаше смисъл да пита защо. Страната отвъд планините бе покрита от тежки облаци, от които се сипеше адски дъжд от гръмотевици. Да се мине през тях означаваше самоубийство. Но когато бурята продължи без спиране цял ден и цяла нощ, тя попита младежа.
— Повелителя изпраща връз тази страна гръм и мълнии. Той събаря дървета и унищожава всеки звяр или човек, проявил глупостта да му се опълчи… Поради това ние навлизаме в крайморската страна едва когато гневът му отслабне. Иначе бихме живели тук през цялото време. Земята в тази страна се променя съвсем бавно и почти незначително. Водите й гъмжат от риба, в короните на дърветата, които не вървят, се крият птици, които стават за ядене. Те раждат плодове, които са вкусни, а от храстите, които също са неподвижни, могат да се наберат ядки. Дивечът е изобилен, а ловът е много по-лесен, отколкото в откритата равнина… Ако можехме да живеем тук постоянно, ние щяхме да станем дебели, децата ни щяха да растат в охолство, а племето щеше да се множи и да става все по-силно. Но Повелителя в своята безгранична мъдрост е решил, че ние можем да прекараме тук съвсем за малко. След това облаците отново се събират, гръмотевиците затрещяват и тази земя се превръща в опасно място за всеки, който иска да оцелее.
Анана естествено не разбра всичко от казаното. Но вече долавяше много неща и можеше да допълни смисъла на неразбраното.
Тя се върна при Уртона и го попита защо бе постъпил така с крайморската страна.
— На първо място, за по-интересно. Обичах да насочвам двореца си из тези места, да се наслаждавам на непрестанните светкавици и да съзерцавам опустошението под мен. Намирах се в безопасност, разбира се, но ми допадаше около мен да трещи и да проблясва. Защото ми позволяваше да се чувствам като бог… От друга страна, ако не ги беше страх, че ще загинат, хората биха направили истинско стълпотворение тук. Колко забавно би било да ги наблюдавам как се бият за териториите. Всъщност точно това става извън сезона на бурите. Но ако няма какво да ги прогони от тези места, те никога няма да се върнат в районите, където теренът се променя и просто ще се заселят тук… Ако си спомням правилно, има дванайсет такива района. Моретата и заобикалящата ги суша са към 5 милиона квадратни мили площ. Така че от общо 200 000 000 квадратни мили площ съществуват 60 000 000 квадратни мили на относителна стабилност. Те не могат да се отделят от основната маса, защото край моретата не стават откъсвания… Сезонът на гръмотевиците е програмиран да прогонва от крайморските райони всички живи същества, позволявайки им да останат само за кратък период. Иначе тук ще се съберат много хора.
Той спря и посочи към равнината. Анана се обърна и видя, че тя е покрита от стада животни, слонове, лосове, антилопи и безброй дребни гризачи. Планините бяха направо потъмнели от накацалите по тях птици. А в небето летяха милиони хвъркати създания.
— Мигрират насам от близо и далече — изкоментира Уртона. — Идват да се насладят на морето и залесените земи, докато могат. После, когато започнат бурите, те ще оттеглят.
Анана се отдалечи. Бяха й дали известна свобода да се разхожда наоколо, стига да не се отдалечаваше много. Приближи се до вожда, който седеше на земята и забиваше около себе си секирата. Тя клекна при него.
— Кога ще спре бурята? — попита тя.
Очите му се разшириха.
— Научила си езика ни много бързо. Добре. Сега най-сетне ще мога да ти задам някои въпроси.
— Аз те попитах първа — напомни му тя.
Той се намръщи.
— Повелителя трябваше вече да се е успокоил и върнал обратно в двореца си. Но по някаква причина той още е гневен и продължава да сее смърт. Надявам се скоро да се усмири и прибере. Птици и животни се събират наоколо. Ситуацията започва да става все по-опасна. Ако стадата побягнат без посока, ще ни стъпчат както си стоим. Ще трябва търсим спасение във водата, което е лошо, защото ще загубим нашите гревиг, заедно с всичките ни запаси храна.
Гревиг беше множествено число от грег, както наричаха лосовете.
— Питах се защо не излизате на лов при наличие на толкова дивеч наоколо.
Вождът Трен потрепери и отговори:
— Не сме чак толкова глупави. Кажи ми сега кое е твоето племе. Наблизо ли са те?
Анана се запита дали този човек можеше да разбере истината, ако му я кажеше. Не беше изключено неговото племе, известно като Уендоу, да помни някои митове за идване от други светове.
— Ние не сме родом от… от тук — тя махна с ръка, опитвайки се да обхване в жеста си вселената и разтревожените мухи се разлетяха обезпокоени около тях. После отново бързо накацаха по тялото, лицето и ръцете й. Тя ги прогони от лицето си. Вождът можеше с лекота да понася лазенето на насекомите по цялото му тяло, включително в кухината на празната му очна ябълка. Всъщност той просто не ги забелязваше. — Пристигнахме тук през… — тя замълча затруднена. Изобщо не знаеше думата за „врата“. Може би изобщо нямаше такава. — Дойдохме през проход между двата… Не знам как да ти го кажа. Дойдохме от другата страна на небето. От място, където небето е с цвета на… на онази птица ето там — и тя посочи една малка синя птичка, кацнала на брега на канала.