Вождът се ококори още повече.
— А-а, значи сте дошли от мястото, където са живели дедите ни. Там откъдето Повелителя е докарал нашите предци преди много, много време, защото били съгрешили. Кажи ми, защо Повелителя докара тук и вас. С какво го разгневихте?
Докато се опитваше да измисли как да отговори на този въпрос, вождът повика шамана Шакан. Дребничкият сивобрад мъж, държащ тояга, на края на която бе прикрепен мех, дотича при тях. Трен му каза нещо с такава скорост, че Анана разбра само няколко откъслечни думи. Шакан клекна до вожда.
Анана си помисли дали да не им каже, че са проникнали в този свят напълно случайно. Но не знаеше думата за „случайно“. Съмняваше се, че има такава. От онова, което бе научила от Нурго, ставаше ясно, че за това племе нищо не става случайно. Събитията около тях се дължаха или на Повелителя, или на магия.
Изведнъж я осени вдъхновение. Надяваше се, че е именно такова. Защото ако я уличаха в лъжа, това можеше да им донесе сериозни неприятности. Непознавайки религията, изповядвана от това племе, тя можеше несъзнателно да наруши някое табу, да оскверни някакво чувство, изобщо да каже нещо, което да влезе в противоречие с догмата.
— Повелителя ни се разсърди. И затова ни изпрати тук, за да изведем някое достойно племе, например твоето, от това място. И да го върнем в земите, обитавани от вашите деди, преди да бъдат заточени тук.
Настана дълга тишина. Вождът изглеждаше като човек, който се наслаждава на приятни мисли. Шаманът се мръщеше.
Накрая вождът проговори:
— И как точно ще направим това? Ако Повелителя иска от нас да се върнем в сембарт…
— Какво е сембарт?
Вождът се опита да поясни. Анана подразбра, че сембарт може да се преведе като рай или градините на Еден. Във всеки случай ставаше дума за място, много по-приятно от това.
Е, Земята не беше точно рай, но ако можеше да избира, тя специално не би се поколебала дори за секунда.
— Щом Повелителя иска да се върнем в сембарт, защо сам не дойде да ни отведе?
— Защото — отговори му Анана, — той поиска от мен да ви изпитам. И ако се окажете достойни за тази чест, аз съм тази, която ще ви отведе оттук.
Трен отново заговори с такава скорост на Шакан, че тя можа да разбере едва половината от думите му. Същността на казаното бе, че племето е допуснало тежка грешка, че не се бе отнесло с пленниците като с почетни гости. Така че най-добре всички да направят каквото е по силите им да заличат лошото впечатление.
Шакан обаче го посъветва да не действа прибързано. И пожела първо сам да зададе няколко въпроса.
— Ако ти наистина си пратеничка на Повелителя, защо не дойде при нас в неговата шелбет?
Оказа се, че шелбет е нещо, което лети. Според легендата в миналото Повелителя пътувал из въздуха в подобен апарат.
Мислейки бързо Анана отговори:
— Аз мога само да се подчинявам на Повелителя. Не смея да го питам защо постъпва така или иначе. Без съмнение той е имал своите причини да не ни даде шелбет. Може би е сметнал, че ако слезем при вас от такова нещо, вие веднага ще разберете, че сме негови пратеници. И ще се посрещнете с почести. Повелителя обаче иска да разбере кой е добър и кой не е.
— Нима е лошо да се вземат пленници и после да се убиват или да се приемат за членове на племето? Как бихме могли да разберем, че постъпваме лошо с вас? Нали всички племена биха направили същото.
— Не става дума за начинът, по който ни посрещнахте в самото начало. По-важно е как се отнасяте към нас след като разберете, че идваме от името на Повелителя. Това ще определи за него добри ли сте или лоши.
— Но всяко племе, което повярва на разказа ти, ще ви обгърне с почести и ще се грижи за вас като за малки деца — възрази не без основание Шакан. — Как ще разбереш дали племето прави това защото е добро или защото се страхува от теб?
Анана въздъхна. Шаманът беше неук дивак. Но едновременно с това бе интелигентен.
— Повелителя ме е надарил с някои способности. Една от тях е умението да виждам в… — Тя пак замълча затруднена. Каква бе думата за „сърце“?… — Да виждам в хората и да разбирам дали са добри или лоши. И да познавам кога лъжат.