— Добре тогава — въздъхна тя, — няма да ти търся сметка за това.
„Ама защо!“ бе изписано на лицето на вожда, но той не се осмели да коментира този въпрос повече.
— Какви са двамата мъже? — попита шаманът. — Твои съпрузи ли са? Питам защото има племена, в които жените са малко и това им дава правото да имат повече от един мъж.
— Не! Те са под мое разпореждане.
Това беше моментът, от който не можеше да не се възползва. Уртона щеше да бъде бесен, но нямаше да опита да й отнеме лидерството. Едва ли щеше да се осмели да я дискредитира, защото разказът й спасяваше живота на всички.
Тя подаде ръце и вождът разсече с кремъчния си нож връзките. Анана се изправи и заповяда да й доведат майката на вожда. Тика се приближи надменно, но кожата й пребледня под слоя мръсотия върху лицето й, когато синът й разказа какво се бе променило.
— Няма да ти причиня нищо лошо — успокои я Анана. — Само си искам джинсите и ботите обратно.
Тика не знаеше какво означават думите „джинси“ и „боти“, така че Анана й обясни с ръце. Когато ги свали, Анана й нареди да ги изпере в канала. После я спря.
— Не, аз ще го направя. Ти сигурно не знаеш какво искам от теб.
Всъщност се изплаши, че жената може да попадне на скрития нож.
Вождът събра цялото племе и обясни кои са били техни пленници. Имаше много охкания и ахкания по начина, по който племето Уендоу го правеше, после жените, които я бяха били, паднаха на колене пред нея и я замолиха за прошка. Анана великодушно благослови всички.
След това освободиха Уртона и МакКей. Анана им разказа как бе постигнала освобождаването им. Оказа се обаче, че те не са толкова свободни, колкото биха искали. Макар че вождът даде на всеки по един лос, той им определи и телохранители. Анана подозираше, че трябва да благодари на шамана за това.
— Бихме могли да опитаме да избягаме, когато ни се открие възможност — каза тя на чичо си. — Но за нас ще бъде по-безопасно да останем с тях, докато търсим двореца ти. След като го открием, ако изобщо това някога се случи, тогава ще опитаме да ги надхитрим. Надявам се все пак търсенето да не продължи прекалено дълго. Хората могат да се запитат как така пратениците на Повелителя не могат да намерят жилището му. — После неочаквано за тях се усмихна: — А, още нещо. Вие сте ми подчинени, така че дръжте се подобаващо. Не мисля че шаманът е напълно убеден в историята, която му разказах.
Уртона изглеждаше възмутен.
— Това развитие на нещата напълно ме устройва, Анана — обади се МакКей. — Край на боя, ще яздим вместо да ходим, ще се храним достатъчно, а три жени вече изявиха желание да имат деца от мен. Едно нещо ми харесва в тях — не страдат от расови предразсъдъци. Макар че това е всичко, което мога да кажа в тяхна полза.
Четиринайста глава
Измина още един ден, а след него и една нощ. Светкавиците и гръмотевиците продължаваха с неотслабваща сила. Наблюдавайки от прохода беса на стихията, Анана не можеше да си представи как би могло да се спаси растение или животно. Вождът й каза, че само около една шестнайсета от дърветата бивали повалени, а новите дървета растели много бързо. Множество дребни животни, изпокрили се в момента в пещери и дупки, щели да изпълзят на бял свят в мига, в който бурята спре.
Равнината вече гъмжеше от живот, а склоновете на планините бяха буквално обсипани от новопристигналите животни. Хищниците, в това число бабуини, диви кучета и едри котки, убиваха на воля. Но равнината бе толкова задръстена, че бе невъзможно стадата да избягат от ловците. От време на време подивели от страх антилопи и побеснели слонове се втурваха безогледно към убийците и ги стъпкваха до смърт.
Долината бе изпълнена с оглушителните крясъци на птици и животни, които тръбяха, виеха, ръмжаха, грачеха и ревяха.
На това място бреговете се издигаха десетина стъпки над нивото на водата. Теренът се спускаше под малък ъгъл към прохода, извеждащ при морето и точно тук бреговете се извисяваха най-високо — близо сто стъпки — над повърхността. Вождът даде заповед в случай на опасност от някое безогледно препускащо стадо, насочило се към тях, всички да слязат от лосовете и да преплуват канала. Жените и децата веднага наскачаха и заплуваха към отсрещния бряг, където с мъка започнаха да се катерят по стръмнината. Мъжете останаха, опитвайки се да овладеят изплашените гревиг. Те мучаха, въртяха изплашено очи, зъбеха се и неспокойно танцуваха в някакво гротескно подобие на танц. Ездачите полагаха всички усилия да ги успокоят, но беше очевидно, че ако бурята не утихне скоро, надошлите от равнината животни ще подивеят от страх, а заедно с тях и лосовете. Всъщност и самите хора не бяха чак толкова спокойни. Макар да знаеха, че няма начин светкавиците да стигнат до планината и да ги поразят, самият факт, че Повелителя е необичайно разярен, ги караше да тръпнат.