Но тогава трябва да бе видял и Анана. Беше ли наредил на робот Две да я убие?
Попита Уртона. Повелителя поклати глава като човек, опитващ да се отърси от неприятностите си.
— Не — каза той бавно, — видях я да стои там, но тя не правеше нищо, което би могло да ме застраши по някакъв начин в момента. Подхванах проверка по тайната система за контрол, за да се уверя, че наистина няма никой друг. Още не бях стигнал до залата, в която се намираше ти. Но вие се свързахте с контролната зала… и… Дявол да те вземе! Само ако я бях проверил няколко минути по-рано!
— Всичко е въпрос на време — съгласи се Кикаха усмихнато. — Добре, нека се захващаме за работа. Ти може би си мислиш, че ще те убия или че най-малкото ще те завра в онази килия на колела и ще те оставя да умреш от естествена смърт. Признавам, идеята никак не е лоша, но аз съм привърженик не на съзерцанието на теорията, а на прилагането й в практиката… Обещах на Орк да го пусна, ако ми сътрудничи. Е, не бих казал, че ми помогна кой знае колко, но не съм дребнав. Той нямаше възможност да го стори… Така-а… Сега правя същото предложение и на тебе, Уртона: ще те оставя да живееш и няма да те подложа на изтезания. Трябва да извадя Орк, любимия ти брат, от онзи капан, с единствената цел да си върна Рога. Но първо ще проверя дали разказът ти е истина. И Бог да ти е на помощ, ако установя, че си ме лъгал!
Той застана зад Повелителя на безопасно разстояние, лишавайки го от шанса да се обърне и да се опита да му отнеме лъчемета. Беше го настроил на минимална мощност, която би предизвикала само временна парализа. Уртона задейства системата и тайните датчици надникнаха в командния център, където бе кубът. Орк все още беше в него, а Анана и Две стояха до дупката в стената.
Кикаха я повика по име. Тя вдигна глава с възклицание на изненада. Предупреди я да не се плаши и описа най-общо какво се бе случило.
— Така че нещата за пореден път отиват към оправяне — каза той. — Орк, брат ти ще те извади от куба. Първо обаче ще оставиш лъчемета си на масата. Не се опитвай да правиш каквото и да е било. Ще те наблюдаваме. Дръж в ръка Рога. Това е. Сега иди в ъгъла, където беше, когато се озова в куба. Така. Не се движи. Не помръдвай, защото ще загубиш пръст или крак.
Уртона посегна към един от бутоните.
— Почакай — нареди Кикаха. — Не съм свършил. Анана, знаеш за къде тръгнах. Иди там и остани до стената зад конзолата. Мини през вратата, когато се появи. О, ще се натъкнеш на един сляп робот, нещастният Едно. Ще му заповядам да спре да се движи, така че няма да ти пречи.
Уртона се отправи малко вдървено към един от пултовете в края на огромната зала. Юмруците му бяха леко свити, беше стиснал силно челюсти и цялото му тяло трепереше.
— Ха — отбеляза с подигравателна изненада Кикаха, — та ти би трябвало да подскачаш от радост. Защото ще живееш. И може би някой ден да ти се отвори друг шанс да отмъстиш на трима ни.
— Нали не очакваш да ти повярвам?
— Защо да не ми повярваш? Правил ли съм някога нещо, което си очаквал да направя?
Той нареди на Повелителя да му покаже ненадписаните органи за управление, с чиято помощ щяха да извадят Орк обратно. Уртона отстъпи крачка назад, давайки на Кикаха да извърши операцията сам.
— Не, ти го направи — дръпна се червенокосият.
Беше напълно възможно да падне поразен от високо напрежение, ако задействаше лостчетата и бутоните в указания ред.
Уртона сви рамене. Щракна един ключ, натисна бутон и отстъпи от конзолата. Вляво от тях на стената се образува светещ кръг. От него започна да се оформя полусфера от стремително носещи се светлини, която след малко се пръсна. Червения Орк се материализира с гръб, почти опрян в стената.
— Остави Рога на пода и леко го бутни с крак към мен — нареди Кикаха.
Повелителя се подчини. Държейки ги под око и двамата, Кикаха се наведе и взе Рога.
— Ха! Ето че пак си е мой!
Пет минути по-късно Анана мина през същата врата, през която бяха паднали Кикаха и Уртона.
Чичовците й изглеждаха като стигнали до края на пътя. Явно бе че очакваха да бъдат убити всеки миг. Едно време Кикаха би се подразнил, че никой от двамата дори не си представя, че напълно заслужава да бъде екзекутиран. Това вече не можеше да го разстрои. Отдавна се бе научил да не си разваля настроението от фарисеи и психопати, ако между тях изобщо съществуваше някаква разлика.