Казваше, че в края на краищата аз не съм бил толкова жесток, колкото бих могъл да бъда. Ситуацията била жестока, не аз. Никога нямало да се получи — дори и да сме хиляда пъти по-добри, отколкото сме. Тя трябвало да се усети. Призна, че и много пъти сме разигравали театро. Да, обичала Мона, но не била отчаяно влюбена. И никога не е била. Мона била отчаяната. Освен това ги свързвала не толкова любовта, колкото нуждата от общуване. И двете били самотни души. В Европа можело да се получи по-различно. Но вече било твърде късно. Надявала се някой ден да отиде там сама.
— А сега къде ще отидеш? — попитах.
— Сигурно в Калифорния. Къде другаде?
— Защо не в Мексико?
Било добра възможност, съгласи се тя, но по-късно. Първо трябвало да се посъвземе. Не й било лесно с този хаотичен бохемски живот. В основата си тя била просто скроен човек. Единственият й проблем бил как да се разбира с другите. Искаше да знам, че онова, което най-много я безпокояло в нашия начин на живот, било, че той й дава много малка възможност да работи.
— Трябва да правя нещо с ръцете си — изтърси тя. — Ако ще и да копая канавки. Искам да бъда скулптор, не живописец или поет. — Побърза да добави, че не бива да я преценявам по изработените от нея кукли — била ги направила само за да угоди на Мона.
После продължи с нещо, което в ушите ми прозвуча като държавна измяна. Каза, че Мона не разбирала абсолютно нищо от изкуство, че била неспособна да различи доброто произведение от лошото.
— Което всъщност няма значение — или по-скоро не би имало, ако тя имаше куража да си го признае. Но тя не го признава. Длъжна е да се преструва, че знае всичко, всичко разбира. Мразя преструвките. Това е една от причините, поради които не се разбирам с хората.
Замълча, за да ме остави да го осмисля.
— Не знам как издържаш ти! Пълен си с гадни номера, случва се да вършиш гнусотии, понякога си ужасно предубеден и несправедлив, но поне си честен. Не се преструваш, че си по-различен от това, което си. Докато Мона… ами, няма начин да се каже коя е тя и каква е. Тя е ходещ театър. Където и да отиде, каквото и да прави, без значение с кого говори, тя е на сцената. Да ти призлее… Но това съм ти го казвала и преди. Знаеш го не по-зле от мен.
По лицето й се плъзна иронична усмивка.
— Понякога… — тя се поколеба. — Понякога се чудя каква ли е в леглото. И там ли се преструва?
Странен въпрос, който се престорих, че не съм чул.
— Аз съм по-нормална, отколкото би могъл да си помислиш — продължи тя. — Всичките ми дефекти са на повърхността. В дъното на душата си съм срамежливо момиченце, което така и не е пораснало. Може би имам проблем с жлезите. Нали ще бъде смешно, ако ежедневното вземане на хормони би ме превърнало в типична женска? Какво ме кара толкова много да мразя жените? Винаги съм била такава. Сега недей да ми се смееш! Като видя жена, клекнала да пикае, и ми призлява, честно. Толкова е нелепо… Извинявай, че дърдоря баналности. Исках да ти кажа важните неща, това, което наистина ме безпокои. Но не зная откъде да започна. Освен това след като така и така си тръгвам, какъв е смисълът?
Бяхме стигнали до средата на моста. След няколко минути щяхме да се окажем сред търговците с колички, да вървим покрай магазини с витрини, вечно отрупани с пушена риба, зеленчуци, лучени питки, огромни самуни хляб, грамадни пити сирене, солени гевречета и други съблазнителни неща за ядене. Между тях щеше да има и булчински рокли, официални костюми, цилиндри, корсети, бельо, патерици, бидета и всевъзможни джунджурии.
Чудех се какво ли иска да ми каже — онова, жизненоважното, имам предвид.
— Когато се върнем — заговорих, — несъмнено ще има сцена. На твое място бих се престорил, че съм размислил, и после бих се измъкнал при първа възможност. Иначе тя ще настоява да замине с теб, ако ще само за да те изпрати по живо — по здраво.
Според нея идеята била отлична. Накара я да се усмихне.
— Никога не би ми хрумнала подобна мисъл — призна тя. — Нямам никакво стратегическо чувство.
— Толкова по-добре за теб.
— Като си говорим за стратегия, чудя се дали не би ми помогнал да посъбера някой долар? Нямам пукнат грош. Не мога да пътувам на автостоп през страната с тия тежки куфари, нали?