— О, много неща. Например, сестра й я мразела. Така и не знаела защо.
— Не казвай нищо повече — каза той. — Престани! Напротив! Точно обратното. Майка ми беше най-милата майка. Тя беше истинската й майка, а не мащеха. Що се отнася до баща ми, той така й се вбесяваше, че я пребиваше безмилостно. Най-вече заради лъжите й… Сестра й, казваш. Да, тя е нормална, конвенционална личност, а и е много хубава. В нея никога не е имало никаква омраза. Напротив, правела всичко по силите си да облекчи живота на всички. Но с такава кучка никой не можел да се оправи. Трябвало всичко да става на нейната. Когато не ставало, заплашвала, че ще избяга.
— Не разбирам — казах. — Знам, че е родена лъжкиня, но… Да обръща всичко с главата надолу — защо? Какво се опитва да докаже?
— Тя винаги е смятала, че е по-горе от нас — отвърна той. — Ние бяхме твърде прозаични, твърде конвенционални за нейния вкус. Тя беше нещо — актриса според нея. Но нямаше талант, нито капчица. Беше твърде театрална, ако ме разбираш. Но трябва да призная, че винаги знаеше как да направи благоприятно впечатление на другите. Имаше природна дарба да мами хората. Както ти казах, откакто офейка, не знаем нищо или почти нищо за живота й. Виждаме я може би веднъж годишно, ако не и по-рядко. Тя винаги пристига с куп подаръци, като принцеса. И винаги с торба лъжи за великите си начинания. Но никога не можеш да налучкаш с какво точно се занимава.
— Трябва да те попитам за нещо — казах. — Кажи ми, вашите евреи ли са?
— Разбира се — отвърна той. — Защо? Да не би да се е опитала да те убеди, че не е еврейка? Тя единствена негодуваше, че е еврейка. Направо подлудяваше майка ми. Предполагам, че никога не ти е казвала истинската ни фамилия? Разбираш ли, баща ми я сменил, когато сме дошли в Америка. Тя означава смърт на полски.
Сега той имаше въпрос към мен. Чудеше се как да го формулира. Най-накрая го изплю, ала се изчерви.
— Притеснява ли те тя? Да не би да имате трудности в брака?
— О — отвърнах — имаме своите проблеми… като всяка женена двойка. Да, много проблеми. Но ти няма защо да се тревожиш за тях.
— Тя нали не хойка с… с други мъже?
— Неее, не точно. — Боже, само да знаеше! — Тя ме обича и аз я обичам. Без значение какви недостатъци има, тя е единствената — за мен.
— Тогава какво има?
Бях объркан — как да го кажа, без да го шокирам твърде много. Трудно било да се обясни, казах.
— Няма нужда да премълчаваш — каза той. — Мога да го понеса.
— Ами… разбираш ли, тук живеем трима души. Това, дето го виждаш по стените — това го прави третият човек. Тя е момиче горе-долу на годините на сестра ти. Ексцентричен образ, която сестра ти като че идолизира. (Много странно ми прозвуча, като казах „сестра ти“.) Понякога чувствам, че тя мисли повече за тази своя приятелка, отколкото за мен. Доста напечено става, ако ме разбираш.
— Разбирам — отвърна той. — Но защо не я изхвърлиш?
— Тъкмо там е работата — не мога. Не че не съм опитвал. Обаче не става. Ако тя напусне, и сестра ти ще си отиде.
— Не съм изненадан — рече той. — Много й приляга. Не че според мен тя е лесбийка, нали ме разбираш. Тя обича да се обвързва. Каквото и да е, стига да предизвика сензация.
— Какво те прави толкова сигурен, че тя вероятно не е влюбена в онази другата? Сам казваш, че не си я виждал често през последните години…
— Тя си пада по мъже — каза той. — Това го знам.
— Изглеждаш ужасно сигурен.
— И съм. Не ме питай защо. Просто съм. Не забравяй, независимо дали тя си го признава или не, във вените й тече еврейска кръв. Еврейските момичета са верни, дори и когато са странни и непокорни като нея. То е в кръвта…
— Хубаво ми е да го чуя — казах аз. — Само се надявам и да е вярно.
— Знаеш ли какво си мисля? Трябва да дойдеш да ни видиш, да поговориш с майка ми. Тя много ще се радва да се запознае с тебе. Тя няма представа за що за човек се е омъжила дъщеря й. Както и да е, тя ще ти изясни всичко. Това ще я накара да се почувства добре.
— Може би ще дойда — казах. — Истината не може да навреди. Освен това, любопитен съм да знам как изглежда истинската й майка.
— Добре — каза той. — Да се разберем за дата.
Определих срещата за след няколко дена. Стиснахме си ръцете.
Докато затварях вратата след него, той каза:
— На нея й трябва един як бой. Но ти не си от тези, нали?