Студени тръпки преминаха по тялото й. Айуила вероятно я бе видяла, че се прибира от верандата, но въпреки това, Джоди изпитваше чувството, че старицата и сега я вижда, тъй като не гледаше просто към къщата, а точно към прозореца, където тя се беше скрила зад пердето.
Джоди се отдръпна от прозореца и отстъпи към леглото. Айуила я плашеше повече, отколкото искаше да си го признае. Стигна до матрака и се зарадва, усещайки мекотата му под себе си. Обви го с ръце и си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Госпожице Джоди? Добре ли сте?
Джоди подскочи и едва тогава видя Беси. Беше забравила, че е оставила вратата на стаята отворена.
— Да… Да, добре съм.
— Изглеждате, сякаш сте видяла призрак — Беси носеше изпраното бельо на Джоди и докато говореше, отвори скрина и започна да го подрежда в чекмеджето. — Да донеса чай, ако не се чувствате добре?
— Не, благодаря ти.
Джоди се върна до прозореца. Айуила беше изчезнала. Беси отново заприказва:
— Преди минута видях Айуила да гледа нагоре. Да ви кажа право, видът й беше много застрашителен.
— Да, и аз я видях.
Беси замълча, докато напъха торбички с ароматни прахове между дрехите в чекмеджето.
— Госпожице Джоди, едно нещо ме тревожи. Още тогава трябваше да ви го кажа, но бях много уплашена.
— Какво е то?
— Айуила беше влизала тук.
— Така ли? — Джоди се обърна и изгледа Беси. — Кога?
— Беше преди доста време. Наистина, трябваше да ви го съобщя, но тогава още не ви познавах така добре и се страхувах да не ми се скарате, че не съм я държала под око.
— Я по-добре ми разкажи какво е станало.
Беси разглади с ръка дантелите на блузите.
— Не е кой знае какво. Влизам аз, а тя отворила чекмеджето и се втренчила в дрехите, с които бяхте облечена при появата ви тук. Аз я изгоних.
Джоди отиде при чекмеджето и го отвори.
— Нищо не липсва.
— Ако нещо липсваше, аз веднага щях да ви кажа.
— А защо ми го казваш сега?
Беси отбягна погледа й.
— Оттогава се чувствам зле. Не че съм болна, просто не се чувствам добре. Имам болка в средата на тялото. Мисля, че Айуила я е сложила там, затова че я изгоних.
Джоди отвори уста за да каже, че предположението й е странно, но се въздържа.
— Ходи ли на лекар?
Беси я погледна.
— Не, госпожо. Болката не е чак толкова силна. Тя каза, че жива ще се появи с корема ми и аз се страхувах, че ще се чувствам много по-зле.
Джоди се отказа да я разпитва повече. Не беше сигурна, че лекарят разбира от работата си. Така дори и Беси да го посетеше и той да й обърнеше нужното внимание, едва ли щеше да има някакъв резултат, Бе забелязала, че хора като Беси не отиваха на лекар, освен ако не бяха сигурни, че им има нещо сериозно.
— Да не би да мислиш, че след този ден Айуила е идвала отново?
— Точно това ме тревожи. Имам някакви съмнения, но не съм сигурна. Ако това наистина е така, трябва да се е промъкнала край мен и край останалите, без никой да я забележи, а това е възможно единствено ако е станала невидима.
— Айуила не може да стане невидима. Никой не може.
Беси не изглеждаше съвсем убедена в това.
— Виждала съм я да прави такива неща, за които никога не съм вярвала, че са възможни.
Джоди искаше да попита какви са тези неща, но разбра, че не бива да подклажда страховете й.
— Ще сложа ключалка на вратата. Така тя няма да може да влиза.
— Вече сложихме и ключът е в господин Майкъл, но ми се струва, че не бива да го използвате.
— Защо?
— Защото ние със Сила непрекъснато влизаме и излизаме и, ако трябва всеки път да отключваме и да заключваме, трудно ще успеем да си свършим работата, защото ключът е един.
— Да, в това отношение си права. И какво предлагаш?
— Ами може би е по-добре да повикате отец Греъм да прекади стаята ви, което сигурно ще спре Айуила да влиза повече тук.
— А как бих склонила пастора на това? Той сигурно ще ме помисли за луда. Сигурна съм, че и без това отец Греъм се чуди що за птица съм.
— Тогава не ми остава нищо друго, освен да си отварям очите на четири и да се надявам, че тя няма повече да идва тук.
Джоди събра всичката си твърдост и отвърна:
— Аз не се боя от нея, Беси. Ти също не бива да се плашиш. Тя просто е една оглупяла старица.
— Да, госпожо.
Беси дори не се опита да си даде вид, че е повярвала на Джоди.
— Ако я видиш или нещо ти подскаже, че отново е влизала тук, ела и кажи на мен, или на Майкъл.
Беси кимна и излезе от стаята. Джоди застана в средата на стаята. Беше поразена, че Айуила е ровила из дрехите й. Имаше чувството, че няма да мигне от кошмари.