— Ще ми е много приятно да пия кафе с вас — мило каза Джоди. — Гидиън ми го прави с мляко.
Кристоф я хвана под ръка, кимна на братовчед си и я поведе към трапезарията. Тя почувства погледа на Майкъл, докато се изгубиха сред гостите.
Когато си взеха горещо кафе и седнаха на едно диванче под прозореца, Кристоф я попита:
— И така, откъде сте в действителност?
Джоди се стресна и извърна главата си, като едва не разля горещото кафе.
— Извинете, не ви разбрах?
— Познавам добре братовчед ни Еймъс, познавам децата и внуците му и съм сигурен, че сред тях няма Джоди Фарнел.
— Аз съм от втори брак.
Той вдигна очи от чашата си, погледна я и се усмихна.
— Добре. Не съм му истинска внучка. Нали на никого няма да кажете?
— Не. Мисля, че зная чия дъщеря сте. На Тиъдъл, нали?
Джоди не знаеше какво да отговори, затова замълча.
— Така си и знаех. Като млад Тиъдъл беше голям мераклия. Братовчед ми Еймъс сигурно е останал много учуден, когато сте се появила пред него, но вие не сте първото подхвърлено бебе, така да се каже.
Джоди едва сега разбра какво иска да каже, но не го поправи. Щом като той мислеше, че тя е незаконна дъщеря на някакъв далечен братовчед, това за нея беше добре дошло, още повече че явно преди това бе имало и друг такъв случай. Същевременно това обясняваше защо нейната връзка с този клон на семейството не беше така ясна.
— Добре, сега след като знаете коя съм моля ви, не го казвайте на другите.
— Не се притеснявайте. Случват се такива неща — той отпи от кафето си. — Какво мисли за вас Майкъл?
— Той ме счита за братовчедка. Какво друго може да мисли?
— Това, за което по-скоро питам, е какво мисли Ема?
Джоди се запита дали изобщо има нещо което Кристоф да не знае.
— Не съм й особено приятна.
— Това е съвсем разбираемо. Когато си тръгнете оттук, можете да ми дойдете на гости в Ню Орлиънс. Домът ми винаги ще бъде отворен за вас.
Джоди стана.
— Ако имате предвид това, което подозирам, благодаря ви, но няма да дойда. Между нас с Майкъл няма нищо. Абсолютно нищо. Но дори и да беше така, вие просто не ми влизате в сметката.
Тя гордо се изправи и го измери с гневен поглед. Той се изхили и също се изправи.
— Нямах намерение да ви обидя. Винаги съм бил прям и всички в рода ни са свикнали с това. Клодия смята, че зад това, което показвате, се крие нещо повече.
— Клодия греши по отношение на страшно много неща.
Значи ето откъде той знаеше толкова много за всички. Сигурно Клодия го бе осведомявала за всичко, което ставаше в рода. Джоди изпита двойно по-силна неприязън към сестрата на Майкъл.
— Тя желае доброто на брат си. Обича го и се страхува да не хлътне по вас. Сега обаче, след като се запознахме и си поговорихме, ще я убедя, че греши.
— Не си правете труда, ако е само заради мен. Тя така или иначе няма да ви повярва. А сега, ще ви помоля да ме извините, трябва да поднеса поздравленията си на някои гости.
Докато се отдалечаваше, зъбите й скърцаха от гняв. Чу кънтящият глас на Ема в салона:
— Никога не съм виждала такива странни украшения? А вие? Много са неподходящи.
Най-старата жена в групичката се обади:
— Ако питате мен, коледните елхи са отвратително нещо. Противоестествено е да внасяш в къщата си дърво. Това не носи добро.
Джоди мина през отворената врата и влезе в библиотеката, където се бяха събрали Камила и част от младите жени. Присъедини се към тях и се заслуша в разговора им за бебета, за това коя за кого ще се жени, кой братовчед какво бил направил през последните години. Никое от споменаваните имена не беше познато на Джоди, но така поне беше настрана от Ема и Клодия, както и от Кристоф. Смееше се заедно с другите, не казваше нищо за себе си и напразно се опитваше да си внуши, че тези светски разговори й се отразяват добре.
Хората не усетиха кога дойде Новата година. Братовчедите, дошли от повече от петдесет километра, останаха с края на празниците и Уайтфрайърз беше пълен с хор Кристоф, както и някои от по-възрастните братовчеди, отседнаха при Клодия. На Джоди така й беше дошло до гуша от лица и гласове, някои от които говореха само френски, беше почти щастлива, когато наближи краят на празниците.
Имаше още една нощна литургия, последвана от друг reveillon, но този път всички се събраха в Уайтфрайърз, а след закуската имаше танци. Майкъл беше осигурил оркестър, килимите и мебелите бяха прибрани покрай стените, двукрилата врата между двата салона беше отворена и образуваното пространство беше достатъчно за бална зала.