Осемнадесета глава
Зимата премина, колкото и да не й се искаше това на Джоди. С дълбоко униние тя забеляза цветовете на кучешкия дрян да се носят като сняг в гората и скоро след това, появата на дивите цветя. Кичести нарциси и зюмбюли изпълниха лехите с цвят. Април бързо наближаваше.
Голяма част от дните Джоди прекарваше с Камила, която се стараеше да я научи на всичко, което щеше да й помогне да се грижи за собствената си къща, тъй като Джоди упорито отказваше да се премести в дома й. Джоди имаше чувството, че главата й ще се пръсне да запомни всички тези неща, за които не се бе и замисляла във времето на перални те машини, сушилните, прахосмукачките и какво ли още не.
— Всяка пролет трябва да изтупваш прахта от килимите — говореше Камила, докато се мъчеше да преметне широкия килим върху въжето за простиране на пране. Това обикновено бе работа на слугите, но сега Камила я вършеше сама, за да й покаже. — Ще ти трябва здраво въже, иначе килимът ти ще падне на земята. — Тя изпъна килима и оправи един немирен кичур от косите си.
Джоди разглеждаше телената тупалка, която държеше в ръка.
— А не може ли само да се метат?
— Не, ако искаш да ги имаш за дълго. В тях се натрупва прах, особено в края на зимата. Ако имаш слуги, те ще вършат тази мъчителна работа, но дори и тогава ще трябва да ги наблюдаваш. Единственият начин да знаеш, какво трябва да правят, е да можеш сама да го правиш.
— Съмнявам се, че ще мога да си позволя слуга. Може да нямам дори и килим.
— Не говори така. Хайде! Хвани тупалката ето така и удряй с всичка сила.
Джоди хвана тупалката и се нахвърли върху килима. Лицето й се обви в облак прах, тя се закашля и отстъпи на зад.
— Точно така — Камила взе другата тупалка и двете заедно заудряха килима. Облакът прах, който вдигнаха, прекъсна разговора. Когато свършиха с тупането и прахта се разсея, Джоди каза:
— Изморих се. С всеки килим ли правиш това? И то всяка пролет!
— Ще свикнеш — тихо отвърна Камила. — Как се справяше там, откъдето идваш?
Джоди се усмихна. Камила рядко й задаваше въпроси.
— Имаме електрически метли, наречени прахосмукачки. Само ги включваш в контакт на стената и ги направлявай по пода. Няма нужда дори да махаш килимите.
— Представям си — Камила извади носната си кърпичка и изтри потта от лицето си. — Изглежда много по-лесно, отколкото да изтупваш прахта на ръка.
— Даже и не можеш да си представиш колко по-лесно е. През ден минавах с прахосмукачката пода в целия си апартамент. Изобщо не правех пролетно почистване, защото никога не бе ставало толкова мръсно.
Камила изненадано поклати глава.
— Свикнала си със съвсем различен живот. Нищо чудно, че ти е толкова трудно да свикнеш с домакинстването.
Джоди се усмихна.
— По-меко от това не би могло да се каже — въздъхна тя. — Може би ще трябва да приема едно от предложенията на Уил и да се съглася на слуги. Така няма да помръдвам и пръста си, освен ако сама не пожелая.
— Не прави такова нещо.
— Ако го направя, вероятно ще уплаша Уил почти до смърт. Той самият едва ли гледа сериозно на предложенията за женитба, които ми прави — тя помогна на Камила да свали килима от простора и го отнесоха обратно в къщата. Често срещаше Уил в черквата или на приемите и почти всеки път той й правеше предложения, обикновено в такъв превзет стил, че никой не би го приел на сериозно, независимо, че Майкъл вярваше в намеренията му.
Докато навиваха следващия килим, за да го изнесат, Камила каза:
— Майкъл трябва да бъде поразтърсен, април вече наднича.
— Няма нужда да ми го напомняш. Всеки път, когато се обърна, виждам Ема в Уайтфрайърз.
— Така ли? Това едва ли е твърде благовъзпитано — изчерви се Камила.
— Не е по-малко, отколкото аз да живея там. Предполагам, че в мое лице тя вижда компаньонка.
— Вчера Майкъл е разговарял с Рийд, който смята, че брат ми проявява малодушие.
— Няма значение. Той е решил твърдо да се ожени за Ема.
— Той просто няма друг избор. Особено сега, когато сватбената рокля вече е готова и гостите са поканени.
Те изнесоха килима навън и го окачиха на простора. Изпълнена с отчаяние, Джоди вложи цялата си енергия в тупането. Удряше килима, докато я заболяха ръцете, след което отстъпи, за да си поеме дъх.
— Той не може да се ожени за нея, Камила. Не може. Той не я обича.
— Много са причините, за да го направи. Любовта е само една между тях.
— Но ти си обичала Рийд. Ти си се омъжила по любов.
— Аз имах късмет. С Клодия и Винсент не беше така. Всъщност, мисля, че той я обичаше, но тя не изпитваше същото към него. Наистина, тя не се преструваше пред него. Просто приеха, че любовта между тях ще се появи по късно.