— Но явно не е станало така.
— Понякога се случва. Клодия не е нещастна.
— А Винсент? — язвително попита Джоди.
Камила не отговори. И двете знаеха, че Винсент не е щастлив.
— Въпросът не е, че искам Майкъл за себе си. Наистина не е — продължи Джоди. — Ако той беше влюбен, сигурно щях да се примиря с това. Но той не е. Виждала съм по какъв начин я гледа, когато не знае, че някой го наблюдава. Така обикновено се гледа някой непознат. Вечер седи, за бил поглед в една точка, преструвайки се, че чете, но аз разбирам, че се тревожи за бъдещето.
— И все пак нищо не може да направи — Камила удари килима за последен път и отпусна ръце. — Моля те, Джоди не мисли, че съм прекалено любопитна, но ти влюбена ли си в него?
Джоди извърна поглед и след кратка пауза каза:
— Да, Камила, обичам го, обичам го и не мога да понеса мисълта, че ще бъде нещастен.
— Казала ли си му го?
— Разбира се, че не съм. Не мога да го направя. Той никога не ми е давал повод за това.
— Не би и могъл. Той не би си позволил да те ухажва, след като е сгоден за друга жена. Майкъл е порядъчен мъж.
— Може ли една жена да признае пред един мъж, че обича? Според мен не.
— Не трябва да го казваш направо. Има начини, по които можеш да му дадеш сам да го разбере.
— Как? — попита Джоди с нескрит интерес. Тя не беше успяла да овладее изкуството да флиртува.
— Не зная как точно да ти го кажа… — започна Камила, леко се изчерви, докато се опитваше да си представи, как самата тя би го направила. — Може би с начина, по който го слушаш и го принуждаваш да забележи присъствието ти. Не явно, разбира се. Просто това се чувства дори когато стоиш, когато се смееш.
Джоди поклати глава.
— Нямам никаква представа как бих могла да му го покажа.
— Трябвало е да наблюдаваш по-големите си братовчедки и да постъпваш като тях.
— Имам няколко братовчеди на различна възраст, но се съмнявам, че даже и да ги бях наблюдавала, щях да науча нещо от тях. Начинът на флиртуване вероятно доста се е променил с течение на годините. Ние не сме толкова изтънчени там, откъдето идвам.
— Може би ти си прекалено изтънчена. Постави се на мястото на Майкъл. Ако не му даваш възможност да разбере какво чувстваш, той как би могъл изобщо да се досети? Понякога жените трябва да бъдат по-открити към мъжете. Изглежда, те не мислят по нашия начин.
Джоди се усмихна.
— И каква полза? Ти сама каза че той трябва да се ожени за Ема. Няма защо да се злепоставям след като не съществува и най-слаба надежда.
— Докато не й сложи пръстена, винаги има надежда. Може би Майкъл не е чак толкова порядъчен, за колкото сме свикнали да го приемаме. Може би не знае, че ти го обичаш.
— Това е идея! Разбира се, че бих могла да разчитам на поне малко неправолинейност в него — тя се усмихна на Камила. — Знаеш ли, ти си права. Ако е имал намерение да развали годежа, трябвало е да го направи преди месеци, а не сега, когато всичко е готово за сватбата. Как биха погледнали хората на постъпката му?
— Всичко, което зная е, че април настъпва след три дни, а сватбата е определена за идната седмица. Ако изобщо ще правиш нещо, сега му е времето.
Джоди помогна на Камила да свали килима и да го внесе в къщата. Децата току що бяха свършили с уроците и нахълтаха в стаята, където майка им и Джоди поставяха килима на мястото му.
— Разкажи ни приказка, лельо Джоди — помоли се Арманд. — От толкова отдавна не си ни разказвала.
— По-късно, деца — каза майка им. — Сега сме заети.
— Лельо Джоди, ще дойдеш ли да живееш в моята стая, когато чичо Майкъл се ожени за госпожица Ема? — попита Мари Силест. Тя беше твърде малка за уроци и се беше чувствала самотна през няколкото седмици, в които брат й и сестра й се затваряха в стаята с учителя.
— Не мога да живея в твоята стая, сладко мое момиче — нежно й отвърна Джоди. — Трябва да си създам свой собствен дом. Но ти ще идваш там.
— Имаме и друга стая — каза Матилда. — Ние говорихме по този въпрос и смятаме, че там ще се чувстваш добре.
Джоди се усмихна и прегърна децата.
— Благодаря ви, ще обмисля вашето предложение. Мога и да остана тук за няколко нощи. Ще видим.
Лицата на децата грейнаха.
— Наистина ли? И ще ни разказваш приказки?
— Деца, махнете се оттук. На какво прилича това да настоявате по този начин? — Камила нежно отстрани сина си.
— Излезте навън и поиграйте на слънце. Скоро ще завали и тогава ще трябва да стоите вкъщи.
Когато децата, излязоха, Камила каза: