— Не ме интересуват твоите родители и Клодия. Според мен, Клодия и Винсент щяха да бъдат дълбоко привързани един към друг, ако спяха всяка нощ в едно легло. Моята съпруга ще спи в моето легло и с това въпроса е приключен.
Очите на Ема се напълниха със сълзи.
— Ти се опитваш да ме изплашиш. Това е подло.
Той пое дълбоко дъх, за да се успокои. Тя беше толкова нежна и невинна.
— Не се опитвам да те изплаша, но за мен това е изключително важно.
Ема извърна лице и прие позата на вехнещо цвете.
— Не плачеш, нали? — попита той с подозрение.
— Не — отвърна тя, подсмърчайки.
— Но ти плачеш! Господи, не исках да те разплаквам.
— Не мога да се въздържа. Ти си толкова голям и силен, а още отсега говориш такива възмутителни неща. Какво ли ще се случи, когато се оженим и получиш пълна власт над мен? — Гласът на Ема беше толкова тих и така трепереше, че Майкъл трябваше да се напряга, за да я чуе.
— Ако се страхуваш от мен, тогава защо искаш да станеш моя жена? — попита той с раздразнение.
— Обичам те и не мога да живея без теб. Ти си толкова неотразим — Ема неуверено пое дъх. — Не искам така лесно да се плаша, но днес отидох в галантерийния магазин и онзи ужасен човек отново ме заговори.
— Кой, Джордж Пърси ли? И какво искаше този път?
— Искаше да говори с мен. Цялата треперех, когато излязох.
Майкъл прокара ръце по челото си.
— Ще трябва да си поприказвам с него. Не бих допуснал да ходиш със страх в галантерийния магазин.
— Казах му, че ще го извикаш на дуел, ако продължава да ми се натрапва.
— Не говориш сериозно, нали, Ема? Знаеш, че дуелите са незаконни и че аз не желая да застрелвам никого.
— Дори и заради мен? — погледна го тя с навлажнени очи. — Дори и за да защитиш честта ми?
— Не говори така — отвърна той. — Ще го видя и ще му кажа да те остави на мира.
— Толкова е трудно, когато порастеш и трябва да станеш дама. Понякога се чувствам безсилна за такова бреме.
Майкъл наблюдаваше сведената й глава и се питаше дали е възможно толкова нежно създание като Ема никога да не се уморява от всички тези сплетни, които явно много й допадаха. Мина му през ум, че тя се преструва, но веднага поклати глава. Не, Ема не можеше да постъпва така. Какво щеше да спечели, преструвайки се на слаба и беззащитна?
— Не се тревожи, аз ще се грижа за теб, Ема.
— Допускам, че съм толкова напрегната заради сватбата — предположи тя. — Искам всичко да мине добре и се страхувам, че нещо може да се обърка. През целия си живот съм мечтала за този ден и искам той да бъде чудесен.
Майкъл се приближи до нея и я прегърна. Искаше му се да почувства нещо при докосването си до нея, но разбра, че от дълго време насам в такива моменти не бе изпитвал нищо. Неочаквано в съзнанието му нахлу мисълта за Джоди. Предишната вечер пръстите им се бяха срещнали, когато тя му подаваше солта на вечеря и докосването й прониза цялото му тяло. Прегърна Ема, опитвайки се да изгони Джоди от мислите си.
Както винаги, когато я държеше, тя постави ръцете на гърдите му, сякаш за да не се докоснат телата им. Едва сега той осъзна този неин жест и се почувства безкрайно раздразнен.
— Ема, постави ръцете си около мен. Прегърни ме!
Тя се отдръпна.
— Не мога. Ами ако Гидиън влезе в стаята? Или още по-лошо, госпожица Фарнел? Когато се оженим ще имаме достатъчно време за прегръдки. Освен това, така е и прието.
— Понякога имам чувството, че не ти е приятно да се докосваш до мен и да те целувам — загрижено каза той. — Прав ли съм, Ема?
Тя се обърна и отиде до прозореца, където той бе стоял преди това.
— Не съм изгубила морала си, ако това имаш пред вид. Мама казва, че в деня на сватбата ни, тя ще ми обясни какви ще бъдат задълженията ми като твоя съпруга. Аз ще изпълня задълженията си към теб. Колкото и да ме е страх.
Тези думи вдъхнаха допълнително безпокойство в него.
— Надявах се, че няма да гледаш на съвместния ни живот като на задължение — той спря. Нямаше смисъл да продължава. Тя току-що му бе признала, че няма понятие какво вършат мъжът и жената в леглото.
На горния етаж, Джоди беше съблякла прашния си костюм за езда и се миеше с вода от легена. Все още бе разстроена от срещата с Ема. Огледа стаята и се опита да си я представи боядисана в тъмнокафяво на кестеняви листа.
— Ужасно — промърмори тя. — Просто ужасно.
Ема бе решила да живее тук, а не в една стая с Майкъл. Джоди все още не можеше да повярва, че е чула правилно. Ако тя беше на нейно място, и през ум не би й минала подобна мисъл. Очевидно предложението не беше ново за Майкъл, но тя не можеше да си представи, че той би го приел, въпреки че при тази мисъл я обзе и известно чувство на доволство.