— Господи! — възкликна Ема и очите й се разшириха от изненада. — Знаеш, какво означава това, нали?
— Не, явно че не означава същото, защото в противен случай не би ми го казала.
— Понякога женените мъже настаняват метресите си в къщи и им плащат наема.
— Майкъл стои над тези неща. Той е най-честният човек, когото познавам.
— Честността няма нищо общо с това — настоя Ема. — Дали не е, защото му казах, че искам да имам собствена спалня? Мислиш ли, че това го е подтикнало?
— Какво говориш, Ема? Та ние нямаме никакво основание да го подозираме в такова нещо! Ако госпожица Фарнел му беше, прости ми за думата, любовница, той никога не би я оставил да живее в Уайтфрайърз. Майкъл си е извоювал добро име в обществото.
— Надявам се да си права. Но защо тогава тя ще иска да живее сама? Не мога да си представя, че аз бих поискала такова нещо. Имам чувството, че бих умряла, ако всичките ми приятели и роднини не са около мен. Право да ти кажа, ужасно много се страхувах, докато извървя целия този път, който скоро ще ме отведе в Уайтфрайърз. Разбира се, добре разбирам, че така трябваше да стане. Мама много ми се смя, когато й разказах.
— Лично аз бих предпочела да живея там, а не тук. Мразя да живея в града, а и Уайтфрайърз е далеч по-хубав, отколкото тази къща. Всъщност, направо се притеснявам, когато трябва да поканя хора.
— Защо? Домът ви е чудесен.
Клодия я погледна с облекчение.
— Благодаря ти. Много си любезна.
— Затова са приятелите. Да си помагат и да се чувстват добре заедно — Ема направи още един бод върху нощната шапчица, която бродираше. — Майкъл вдигна голям шум, заради спалнята. Какво ще стане, ако се омъжа за него и той не се съгласи да спя сама? Винсент опита ли се да те убеждава?
— Разбира се. Всички мъже се опитват. Просто не трябва да отстъпваш. В края на краищата ти ще бъдеш господарка на къщата и твоята дума трябва да се чува. Извън нея не бива да изнасяш нито дума за това, което става, но вътре си е твоя територия.
— В устата ти звучи така лесно — Ема продължи да бродира, но очевидно я бяха налегнали мисли. — Клодия, мога ли да те попитам нещо? Мислила ли си някога какво би станало, ако не се беше омъжила за Винсент? Искам да кажа, ако вместо него беше избрала някой друг? Как разбра, че го обичаш достатъчно, за да свържеш живота си с него?
— Никога не съм мислила особено за това. Винсент беше изгодна партия, фамилията Ландри си остана заможна дори и след войната. По време на войната реших, че трябва да направя така, че никога повече за нищо да не се тревожа. Помниш ли какво беше? Нито можеше да се намери хубав плат, нито кафе, нито каквото и да било. Живеехме със страха, че янките всеки момент ще дойдат и криехме среброто и всички други ценности, за да не би да ни ги откраднат.
— Помня. Нямаше доставки от Франция, нито пък идваха вести от братовчедите ни там. Мразех войната.
— Тогава реших, че когато тя свърши, ще се омъжа за богат човек, независимо от това дали ще го обичам, или не. Известно време мислех, че може би обичам Винсент, но не затова се омъжих за него. Той ми обеща, че ако избухне друга война, ще заминем за Франция. Обеща ми го в нощта, когато се съгласих да се омъжа за него.
— И би напуснала Джоакуин?
— Ако започне друга война — да. Ще се върна веднага, щом тя свърши, но докато трае, няма да съм тук. Мразя лишенията.
Ема наведе глава.
— Бях свикнала да мисля, че ще се омъжа по любов. Единственото, което искам, е да бъда обожавана и глезена, както винаги съм била. Ужасно е да имаш съпруг, който не се интересува от теб, нали? Ако моят е такъв, просто бих умряла.
— Аз също, но за себе си не се тревожа. Винсент може и да не ме обича, но е джентълмен и никога не би се отнесъл зле с мен. Ние имаме споразумение.
— Надявам се и ние с Майкъл скоро да постигнем същото. Не ми харесва, когато той се мръщи и дори понякога ме хваща страх от него.
— Не, изключено е да се страхуваш от Майкъл! — Клодия остави ръкоделието си и се взря в Ема. — Той никога няма да ти стори зло.
— Зная. Въпросът е в това, че той е толкова… силен. Чувствам се съвсем слаба и беззащитна, когато съм до него.
— Това е добре. На мъжете им харесва.
Ема сведе глава над ръкоделието си. Изобщо не знаеше как да каже на Клодия, че понякога наистина се плашеше от Майкъл. Не така често, както се преструваше, но все пак по-често отколкото желаеше. Наистина обичаше да се чувства дребна и крехка, но не и слаба. В началото на тяхната връзка, тя лесно покоряваше Майкъл със сълзите си, но постепенно те започнаха все по-малко да му действат. Какво ли щеше да стане, когато женските й хитрини изгубеха цялата си сила? Как щеше да налага волята си? Тази мисъл не й даваше покой.