— Намирам за чудесно да живееш в дом, в който са прекарали живота си мнозина от прадедите ти. Сигурно това ти дава изключително чувство за родова принадлежност.
— Родова принадлежност ли? — засмя се Майкъл. — Добре го каза. Родова принадлежност.
Докато обикаляха стаите на долния етаж, много от които Джоди вече бе видяла след пристигането си, тя слушаше с възторг историите, които Майкъл й разказваше за всяка от тях.
— На онзи прозорец ей там, дядо ми Люсиен като млад по време на войната от хиляда осемстотин и дванадесета година, е седял с часове и е треперел дали англичаните ще завладеят Луизиана и дали ще стигнат дотук. Погледни там горе на тавана. Виждаш ли дупката от куршум?
Джоди огледа мястото, което й показа Майкъл, и забеляза малка кръгла дупка в мазилката.
— Битка ли се е водила тук?
— Не. През двайсетте години един от моите прадеди чистел револвера си, който внезапно изгърмял и едва не убил сестра му. Баща му така ужасно се разсърдил, че решил да не замазва дупката, за да му напомня какво може да се случи от небрежност. Оттогава тази дупка се показва на всяко следващо поколение от нашия род.
— Добра идея — съгласи се Джоди.
Много й харесваше да слуша как Майкъл разказва за дома си, тъй като очевидно той бе силно привързан към него.
Влязоха в библиотеката.
— Вече познаваш тази стая. Направихме скривалището в стената, когато пристроихме новото крило. Баща ми не беше авантюрист по дух, затова и не взе участие в тайното прехвърляне на роби към свободните щати, но нямаше нищо против аз да се занимавам с това.
— Възхитена съм, че си го правил.
— Така ли? — изражението му, както и начинът, по който наблегна на думите си, я убедиха, че той живо се интересуваше какво мисли тя за него.
Джоди не желаеше разговорът им да придобие такъв интимен характер, затова не му отговори и се върна към въпросите за къщата.
— Често ли използваше тайната стаичка?
— Доста често. През Уайтфрайърз преди войната минаха повече хора, отколкото навсякъде другаде. Впрочем, макар и войната да свърши преди седем години, никой извън семейството ни не знае за това скривалище. Ще съм ти признателен, ако запазиш тайната. Моите съседи не споделят отношението ми към робството.
— Обещавам ти, че ще я запазя.
Ема живееше в съседното имение. Означаваше ли това, че тя не знаеше за участието на Майкъл в нелегалния канал? Джоди по-скоро предполагаше, че той бе казал за това поне на нея.
— Това е гостната. Веднъж тук е бил убит човек.
— Наистина ли?
— Крадец, който се опитал да се промъкне незабелязано. Силина, първата съпруга на баща ми, го чула. Била сама в къщата и той се опитал да я нападне, но тя го ударила с ръжена по главата.
— Изглежда, е била жена от моя тип.
Джоди с любопитство разгледа тежките железни ръжени, които стояха до камината. Приличаха много на онези, които все още се използваха в нейния Уайтфрайърз. Историята на това убийство щеше да е особено забавно за туристите.
Свършиха с долния етаж и се качиха горе в спалните.
— В твоето време къщата много ли е променена? — попита Майкъл. — Предполагам, че е така, щом се опитваш да я възстановиш в първоначалния й вид.
— Стаите са същите, макар че са боядисани и обзаведени по друг начин. Някак ми е странно, че има толкова много хора наоколо, особено в кухнята. Както вече ти казах, аз живея сама.
— Уайтфрайърз е прекалено голям за сам човек. Сигурно си самотна.
Тя го погледна, видя, че той я наблюдава съвсем отблизо, и сърцето й се разтуптя.
— Да, понякога наистина се чувствам самотна — каза тя многозначително.
— Тук няма да бъдеш самотна.
Преди да е успяла да го попита какво точно иска да каже с това и дали съзнателно влага интимен смисъл в своите думи, той отвори вратата на първата спалня и продължи с обясненията си.
— Тази стая беше на сестра ми Клодия.
— Прекалено е тъмна за дете! Тези златисти и кафяви тонове действат потискащо.
Майкъл кимна.
— Около година преди да почине, майка ми смени обзавеждането на къщата. Опитваше се да бъде в крак с модата, но ми се струва, че не остана доволна. След смъртта й татко не промени нищо. Мъчеше се да си представя, че тя е около него. Двамата се обичаха истински. Той я надживя само с няколко месеца.
— Сигурно трудно си преживял загубата на родителите си, още повече че си бил толкова млад.
Джоди се вгледа в лицето му, за да разбере дали той все още тъгува за тях.
— Да, трудно ми беше.
Умееше не по-зле от нея да влага скрит смисъл в думите си.