— Реших да възстановя предишните цветове. Стояха по-добре. Скоро след като Силина и баща ми се ожениха, тя нареди цялата къща да се пребоядиса в по-светли тонове. Спомням си мама, която се оплакваше, че стените са прекалено бледи, което правело къщата студена през зимата, но татко й възразяваше, че едно ново пребоядисване щяло да бъде само хабене на боя. Когато тя се разболя, той отстъпи и тя осъществи желанието си, като избра тези тъмни цветове. За съжаление, тук лятото е по-дълго от зимата и сега къщата изглежда твърде топла.
— Да, така е — съгласи се Джоди, макар да бе учила достатъчно психология в колежа, за да си даде сметка, че Джули, майката на Майкъл, вероятно се бе опитала да изличи присъствието на Силина от къщата, а оттам и от спомените на съпруга си. Колкото и добре да бе живяла с Антоан, тя явно бе ревнива жена.
— Да започна със спалните. Мисля, че мога да си спомня точния цвят на тази тук и на онази, която ти ползваш.
— Ще ти покажа как да го разбереш. Напоследък се занимавах само с това.
Майкъл я погледна недоверчиво, но вместо да се впуска в спорове, я поведе към спалнята в задната част на къщата.
— Това е стаята за новородените. Естествено, не е използвана от години и мирише на застояло.
— Предполагам, че Камила е била последната й обитателка. Наистина дълго време е останала неизползвана.
— Не, след нея имаше още едно бебе. Казваше се Леон. Умря, когато беше на две години.
— Съжалявам. Сигурно е голяма скръб да изгубиш дете.
— За съжаление се случва в почти всяко семейство. Мама го преживя много тежко. След Леон не успя да роди друго дете. Аз бях на девет години и си го спомням добре. Време е да проветря стаята и да й дам нов живот.
— Както и по-светъл цвят. Аз не успях да разбера за какво е била използвана тази стая. И през ум не ми мина, че в нея са били отглеждани бебетата.
— Първоначално моята спалня беше до тази, в която сега си се настанила ти. Камила живееше в една стая с Клодия и ако Леон беше останал жив, ние също щяхме да живеем в една стая с него. След като родителите ми починаха, аз се пренесох в тяхната спалня и сестрите ми се отделиха.
Той стигна до вратата на своята спалня и я покани да влезе.
Имайки предвид морала на тази епоха, Джоди остана малко изненадана, че Майкъл така свободно я кани без придружителка в спалнята си. Мина й през ум, че или си е създала погрешно мнение за него като за човек, който строго се придържа към условностите на своето време, или наистина се стреми към по-интимен контакт с нея. Внезапно осъзна, че се е увлякла в догадките си, затова мина пред него, застана в средата на стаята и каза:
— Това е любимата ми стая. Особено обичам да гледам реката от прозореца й.
За да се отдалечи от Майкъл, тя отиде до прозореца и се загледа навън. Лъкатушейки между дърветата, долу течеше Петит Къър, но сега тя изглеждаше значително по-широка от реката, която тя познаваше.
Майкъл беше влязъл в стаята след нея и бе останал до вратата.
— Странно е вашето присъствие тук. В тази стая, освен майка ми и сестрите ми, не е влизала друга жена.
Джоди се обърна и го погледна, опитвайки се да разбере повече от изражението му, но не успя. Ако отново беше прекрачила границата, то се дължеше на неговата покана; ако ли пък намекваше, че трябва да напусне стаята, добре щеше да направи да го заяви по-ясно, тъй като на нея не й се излизаше оттук.
— Сега реката е по-широка — каза тя.
— Трябва да кажеш на твоите хора да я изчистят от наносите — на устните му заигра едва забележима усмивка и той се приближи към нея. — Водните пътищата трябва да се поддържат, иначе тинята се натрупва и пречи на лодките.
Сърцето й лудо заби и тя усети ударите му в гърлото си, въпреки усилията, които правеше, да не се вълнува от присъствието на Майкъл.
— В моето време по реката не минават много лодки.
Той беше толкова близо до нея, че тя виждаше тъмните петънца в очите му и дантелената сянка, която черните мигли хвърляха върху скулите му.
Майкъл протегна ръка и докосна бузата й. Допирът му бе толкова лек, че тя може би нямаше да го усети, ако сърцето й не се бе разтуптяло така неукротимо.
— Джоди — промълви Майкъл, — защо ме объркваш така?
— И аз съм не по-малко объркана — отвърна тя, не знаейки какво да му каже. — Досега не съм срещала друг мъж като теб.
Той се приближи до нея, сякаш се канеше да я целуне, но се отдръпна и очите му се изпълниха с копнеж.
— Не се бой, няма да те злепоставя. Можеш да ми вярваш.
Джоди съвсем не бе сигурна дали иска точно това и дори усети, че тайничко се надява Майкъл да забрави за своята сдържаност и да я целуне.