Ема отново се обърна към Джоди.
— Харесва ми роклята ти. Прилича на онази, която Камила си уши за бала на Бро миналото лято.
— Това е роклята на Камила. Тя ми я даде.
— Така ли? Сигурно не си се сетила да си донесеш подходящо облекло за гостуванията. Е, ако се нуждаеш от нещо, можеш да ми кажеш. Аз имам цели купчини с рокли, които могат да се преправят, така че да ти станат.
Майкъл се усмихна. Не се съмняваше в способността на Ема да бъде очарователна.
— И през ум не би ми минало да моля за каквото и да е — отвърна Джоди със същия меден глас. — Боя се, че вашите рокли няма да ми отиват.
Майкъл забеляза, че Ема се намръщи и облиза устните си, както правеше винаги, когато беше недоволна от нещо. Дали не му се сърдеше?
— Колко време ще останете тук, госпожице Фарнел?
— Още не зная.
— Майкъл сигурно ви е казал, че ще се оженим през април?
Майкъл погледна годеницата си. Не си спомняше да бяха определяли конкретна дата и месец. Не че април бе не подходящ, но си помисли, че бе редно Ема да се посъветва с него, преди да обявява датата.
— Да, каза ми — излъга Джоди, за което Майкъл мислено й благодари. — Предполагам, че ще се прибера у дома далеч преди април.
Ема отново се засмя и русите й къдрици се разтресоха.
— Надявам се да е така… Искам да кажа, че дотогава има почти шест месеца, и вашите родители сигурно не биха ви пуснали да отсъствате толкова време.
Джоди сви рамене.
— Не зная. Зависи от много неща.
Усмивката на Ема се стопи, тя погледна Майкъл, после Джоди.
— Мисля, че не е лошо да се опознаем по-отблизо. Може ли да ви посетя?
— С удоволствие.
Майкъл никога не бе чувал Джоди да говори така, докато Ема и друг път бе използвала такъв тон. Внезапно му мина през ум, че може би тя прибягва към него, за да изглежда по-женствена и безпомощна. Дори като дете Ема не говореше така превзето и сладникаво, поради което той бе решил, че с възрастта гласът й се е променил така както и неговият, но сега вече не беше сигурен в това.
— Защо не дойдете да ви запозная с останалите дами? — предложи Ема. — Зная, че Майкъл се отегчава до смърт от женските разговори — тя повдигна сините си очи към него. — Признай си, че е така, скъпи. Зная, че предпочиташ да отидеш при Уил и останалите мъже, за да си говорите за лов и разни други такива неща.
Майкъл не беше се замислял върху този въпрос, но сега си даде сметка, че всъщност предпочита да е с Джоди. От друга страна обаче, ако изразеше своето предпочитание, щеше да му се наложи да дава обяснения, което никак не му се искаше, така че каза:
— Ако ви потрябвам, ще ме намерите при Уил.
Джоди го изпрати с поглед. Никак не й се искаше да остава с тази превзета глупачка, но явно нямаше друг избор.
— Хайде да влезем вътре, за да те запозная с родителите си — предложи Ема.
Джоди я последва. Къщата приличаше на Уайтфрайърз по това, че също имаше широк вестибюл и стените й бяха боядисани в тъмни цветове Нямаше обаче стълбище. Джоди си спомни, че бе видяла две външни стълбища откъм верандата. Нима единствено оттам се стигаше до втория етаж? Не можеше да си представи по-неудобно нещо, особено нощем и в лошо време, но, изглежда, бе точно така.
Намериха Сюзън Парланг, майката на Ема, в предния салон в компанията на няколко възрастни жени. Изглеждаше като състарено копие на дъщеря си, имаше по-старомодна прическа, а кожата й вече бе започнала да се набръчква.
— Мамо, да те запозная с Джоди Фарнел от Тенеси, която е братовчедка на Майкъл, и му е дошла на гости.
— Приятно ми е да се запозная с вас, госпожице Фарнел. Гостувате на Майкъл, така ли?
Ема се засмя.
— Исках да кажа, че Майкъл я доведе. Сигурна съм, че Джоди е отседнала в дома на Камила, или на Клодия. При коя от двете, скъпа?
— В действителност съм отседнала в Уайтфрайърз. Драго ми е да се запозная с вас, госпожо Парланг.
— В Уайтфрайърз? При Майкъл?
Госпожа Парланг и дъщеря й се спогледаха и веждите на госпожата леко се повдигнаха.
— Боя се, че е доста сложно за обяснение — Джоди не възнамеряваше да обяснява присъствието си на когото и да е било. — Имате прекрасен дом, госпожо Парланг.
— О, благодаря ви — разсеяно отвърна госпожа Парланг, сякаш умът й бе зает с нещо далеч по-важно. — Откога сте в Уайтфрайърз, госпожице Фарнел?
— От два дни.
— От цели два дни! И Майкъл да не ни каже? — тя погледна дъщеря си с поглед, сякаш искаше да каже: „Знаех си аз.“ — Ще трябва да си поговорим с него. Защо не е уведомил Ема? Като негова годеница беше редно тя да ви приеме в нашия дом. Много глупаво се е получило. Напоследък Уайтфрайърз е заприличал на ергенска квартира.