Ема звънливо се изсмя.
— О, мамо, какво говориш? Къде се е чуло и видяло такава огромна ергенска квартира?
Джоди се усмихна, макар че й се искаше да избяга. Нима Майкъл щеше да се ожени за това момиче? Опита се да погледне по-трезво на нещата. Ако самата тя беше сгодена за Майкъл и научеше, че от два дни Ема е в къщата му, вероятно също щеше да се разтревожи. Ето защо реши да я успокои.
— Всъщност аз няма да остана за дълго и смятам, че тъкмо затова Майкъл не е казал на никого за пристигането ми. Както виждате, дори не съм си взела официални дрехи. Тази рокля е на Камила.
— Представи си, не си е взела официални дрехи! — възкликна госпожа Парланг със същата интонация като и Ема. — Какво ли ви е накарало да напуснете дома си така прибързано?
Джоди виждаше, че те твърдо бяха решили да я приемат добронамерено.
— Това е проблем на моето семейство и аз нямам правото да го разисквам с когото и да било.
От погледа, който си размениха майката и дъщерята, тя разбра, че още повече е влошила нещата. Вероятно си бяха помислили, че й се е случила беда или е избягала от къщи. Джоди се боеше да бъде по-конкретна и предпочиташе да не говори повече. Все едно, не можеше да обясни необяснимото. Опитваше се да изглежда спокойна и естествена, но не преставаше да се чуди как бе станало така, че бе попаднала тук.
Айуила беше седнала пред бараката си в Уайтфрайърз и кипеше от негодувание. Не можеше да проумее как така нейното вуду заклинание беше докарало в Уайтфрайърз тази млада и хубава жена, готова за женене. Цяла нощ седя на стола си и размишлява за това. Заклинанието бе направено както трябва. Не бе пропуснала нито един знак, нито един символ. Дори беше използвала зъба от бясно куче, който така трудно бе намерила. Защо тогава заклинанието не бе подействало?
Изправи се и отиде до вратата на бараката. Съседите й от другите бараки скришом я наблюдаваха и тя си помисли, че нещо става. Децата, които играеха в пясъка с кукли от царевични кочани и дърво, също я гледаха. Айуила вдигна очи към небето. Макар че никой не се осмеляваше да й задава въпроси и да се меси в работата й, все пак не й беше приятно да я гледат така и нищо не й пречеше да докара дъжд, за да ги прибере в бараките им.
Тя бе видяла младата жена и Майкъл да заминават с кабриолета. Беше по-хубава, отколкото Айуила предполагаше. Интересно, как ли щеше да я приеме годеницата му?
За да осигури неприятното протичане на срещата, Айуила беше направила малко заклинание, макар че едва ли бе необходимо. Всички, които познаваха Ема, знаеха колко много държи Майкъл да не отклонява вниманието си от нея.
Имаше нещо загадъчно в начина, по който се бе появила младата жена. Айуила беше получила объркани сведения, според които Джоди Фарнел се появила сякаш от въздуха и била облечена в странни дрехи, каквито никой досега не е виждал. Айуила си обясни всичко това с въображението на Сила, но прислужницата й каза, че е видяла младата жена да седи на пода с кръстосани крака и да напява монотонно. Айуила беше започнала да се пита дали Джоди не е вещица, или дори вуду жрица като самата нея. Ако се окажеше вярно второто, Джоди трябваше да бъде изгонена. В Уайтфрайърз нямаше място за две вуду жрици.
Айуила се отдалечи от бараката си, заобиколи олеандрите и прекоси поляната зад къщата. Белите хора бяха отишли на парти в Оъкс и нямаше да се върнат до вечерта, особено ако там имаше танци, така че Айуила разполагаше с предостатъчно време, за да намери вуду куклата, и да разкрие загадъчната прилика между нея и онази, която тя беше скрила под дървения под в бараката си.
Влезе през кухнята. При вида й, Сила и двете жени с нея опулиха очи от уплаха, тъй като досега не я бяха виждали да влиза в къщата. Айуила не им обърна внимание. Знаеше, че не биха се осмелили да я спрат.
Зад кухненската врата се намираха тесните стръмни стълбища за слугите. Айуила ги изкачи, сякаш това й се случваше всеки ден. Чу зад гърба си как жените шепнешком се питат какво да правят, но скоро гласовете им заглъхнаха.
От вратата на горната площадка тръгваше дълъг коридор, който водеше към спалните. Айуила нямаше представа коя е стаята на Джоди, затова започна да отваря вратите една след друга. От зелената стая я лъхна уют, който показваше, че е обитавана. Айуила усети миризма на розова вода и талк, които дамите обикновено използваха. Очевидно това беше стаята, която търсеше.
В гардероба намери много рокли в преливащи се цветове на дъгата. Една от тях привлече вниманието й, за момент острите черти на лицето й се смекчиха и ръката й погали меката тъкан. Веднага обаче си спомни, че роклята е на бяла жена и че на нея никой не би й позволил да облече такова нещо, затова отдръпна ръката си.